“Танцът Делхи” на Народния театър се понесе 1773 км до Тулуза

“Камерите все едно

са очите на режисьора Галин Стоев. Мимиките на актьорите показват неговите реакции. Лицата им в едър план засилват ефекта, сякаш говорят само на теб” , анализира Жерар Шапле, който работи като копирайтър в местна информационна агенция. Гледал два пъти представлението. “Втория дойдох сам, защото искам да се задълбоча в текста. Дори смятам да потърся оригинала на Иван Вирипаев.”

Шапле казва, че зеленото под екрана го хипнотизирало. Напомняло за картина от ранния период на забележителния художник Анри дьо Тулуз-Лотрек. Няма как да отидеш в Тулуза и да не чуеш някой да споменава Анри Мари Реймон дьо Тулуз-Лотрек-Монфа. Освен че е роден наблизо - в Алби, той е скандален, отявлен бохем и заклет привърженик на абсента. Наричат питието “зелената муза” на гениалните художници, писатели и поети, които го възпяват в произведенията си през ХIХвек. Едуард Мане рисува знаменитата си картина “Любителят на абсента”, Пол Верлен му посвещава стихове, а Артур Рембо е буквално обсебен от “Питието на Дявола”.

“Зеленото сякаш пробужда художественото въображение и проправя пътеки към “дяволски” откровения от дълбините на душата”, казва французинът Шапле и се шегува с любимата си реплика от спектакъла: A boire sa vie. Chacun sa vie (б.а. - “Животът трябва да се пие!”). Говори сякаш полуфренски, полуиспански - оказва се, че това е окситан - характерен местен диалект.

Зеленикавият цвят на абсента обагря сцената на театъра. Публиката - уж по-студена, уж пренаситена,

реагира на спектакъла

със сълзи и бурни

аплодисменти

Разбира се, по етикет не става на крака, както е модерно у нас. Но пък вика с пълно гърло “Браво” и “Формидабл”, докато ръцете на актьорите се вижда как треперят, още ненапуснали ролята си.

“Рядко на артист се случва да преживее две грандиозни премиери. Тази в Тулуза и реакцията на публиката доказа, че големият театър не признава граници. “Танцът Делхи” на Галин Стоев е от онези малко на брой спектакли, които дълбоко вълнуват, разтърсват душата, докосват сетивата дори когато си на стотици километри от България”, казва София Бобчева, която все още е в костюма си на медицинска сестра. По думите ѝ сложното техническо осъществяване на спекакъла е било възможно благодарение на факта, че френските колеги на Галин Стоев са дълбоко респектирани от професионализма и потенциала на българския технически екип от Народния театър. И макар близо век да дели модерния театър в Тулуза и академичния в София, работата по представлението е оценена като “авангардно постижение” на новия директор Галин Стоев.

А той, новият директор, е почти незабележим. Няма я еуфорията, присъща на триумфиращите и така характерна за балканските нрави.

“Той е българин, вие познавате ли го?”, пита Флорен Джордана - маркетинг специалист, родом от Алби, и се опитва да изкопчи малко повече информация за трупата и България, след като е гледал премиерата.

Забелязваме, че Галин Стоев е сменил бохемските одежди със строг официален костюм. Гала вечерта започна с

пресконференция за

встъпването му в

длъжност,

а той изглежда видимо развълнуван повече от предстоящия спектакъл, отколкото от служебните обстоятелства. След влизането в салона трудно ще може да го следите с поглед. Освен ако не вдигнете очи към Първия балкон вляво от сцената. Свит почти на две, съсредоточен, сякаш официалното облекло служи за параван на вълнението, той не отделя поглед от актьорите на сцената, втренчен в устните и очите им.

“Изглежда ми доста по-млад, отколкото си го представях”, смее се Южени Уеж, медицинска сестра в местната болница. Наложило се да я заместват на работа, за да гледа премиерата. Не само тя е забелязала директора на театъра. От екипа споделят, че гледа всяко едно представление на българската трупа. Повечето режисьори се задоволяват да проследят само първите 2-3 спектакъла. Но не и Галин Стоев, чиято енергия някак магически се предава на целия екип.