Напишете дума/думи за търсене

Защо се разделят Стефка Берова и Йордан Марчинков

През последните години Стефка Берова е ту римлянка, ту софиянка. Когато е в Рим, помага на дъщеря си Косара в отглеждането на сина й.

Той още с раждането си бил толкова буен, че на баба Стефка й заприличал на Атила и искала така и да го кръстят. Слава богу нарекли го Максим и сега е на 2 години. “Толкова е палав, че... да е жив и здрав!”, казва Берова.

Когато е в София, певицата се вижда с малкото останали приятели и все се кани да ремонтира жилището си. Е, посещава и доктори, но не иска да говори за това. Наскоро си беше тук, но бързаше да приключи с прегледите и да се върне в италианската столица, защото Косара изнемогва сама с хунския вожд Атила-Максим. Най-любимото му място за игра било леглото на майка му, поради което тя се сдобива с хроническо безсъние.

Стефка Берова му говори на български, в детската ясла - на италиански, а майка му чете книжки и му дава да гледа детски филмчета на английски.

И кашата в главата му е пълна. Засега знае думите “мама”, “баба” и ...“цица”. Защото майка му още продължава да го кърми!

Стефка Берова е много известна като певица

в дует с Йордан Марчинков и не толкова като актриса, макар че има диплом от ВИТИЗ. Тя уточнява, че едновременно е учила и за двете си професии.

Първо завършва Школата за естрадни певци към БНР заедно с Йорданка Христова и Борис Гуджунов. А след това през 1964 г. и първия випуск на естрадния отдел в Музикалната академия при Ангел Заберски. Във ВИТИЗ неин учител е проф. Кръстьо Мирски.

Берова никога не се е чувствала раздвоена между двете изкуства, защото ги обединява едно и също нещо - сцената. И за двете трябва да имаш глас, очарование, характер и интелигентност. “Нямаш ли ги, изобщо не стъпвай в изкуството, защото нищо добро не те чака!”, казва с тънък апломб Стефка Берова.

Завършва ВИТИЗ като отличничка на класа заедно с Николай Николаев. Вече пее, дори ходи с Лили Иванова на турне в Съветския съюз. Разпределена е във Велико Търново. Когато след години се връща в София, разбира, че като отличник на класа не е трябвало да бъде пращана в провинцията, а да си остане в столицата. Вместо нея оставят друг човек.

Стефка обаче има шанса да играе в много пиеси и да развива таланта си. Директорът на Варненския театър я кани в трупата си и тя приема това като израстване - от старопрестолната към морската столица. Там обаче не е щастлива въпреки любовта, с която я дарява публиката, защото изпитва на гърба си завистта на колегите. Докато са в гримьорните, рядко някоя от актрисите ще я заговори.

Проф. Кръстьо Мирски я вика в София за да се яви на конкурс в Народния театър. Трупата има нужда от млади актриса и актьор. Когато го спечелва, се чувства

не на седмото, а на седемнайстото небе от щастие

В Народния театър е пълно с големи актьори и актриси, но Стефка твърди, че е оцеляла, защото звездите воюват за роли помежду си, в техните очи тя е едно пале. Всяка година обаче минава на художествен съвет, който трябва да я одобри или любезно да й покаже вратата.

На четвъртата година директорът ген. Александър Гетман я уволнява по политически причини. Баща й, когато е на 22-23 години, бил втори пристав в Карловска околия. Но Стефка не иска да говори и по тази болезнена за нея тема.

Рядко я снимат и в киното. Дебютира с малка роля в “Хитър Петър” (1960). Във “Вилна зона” е съседката Михайлова - красавицата, която иска да съблазни новобранеца Емо.

За ролята я предлагат нейни колеги актьори, след като чуват, че режисьорът Едуард Захариев търси жена, която да играе прелъстителка.

Стефка Берова си спомня снимачния период като един хубав епизод от живота си. Участват няколко натуршчици, а режисьорът кара професионалните актьори да се държат като непрофесионалистите. “Еди, зеленоок един такъв, беше винаги усмихнат, ведър. Знаеше какво да иска и го прави по такъв начин, че сякаш налива допълнително самочувствие във всички. И никой не казваше, че това не може да го изиграе”, разказва Берова.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X