Напишете дума/думи за търсене

Ябълковият оцет – лекарство от древността (+рецепти)

Едно от най-леснодостъпните средства са добър тонус и поддържане на здравето е ябълковият оцет.

От древни времена ябълките се приемат като ценен хранителен и диетичен продукт. Хората за ги ползвали за подобряване на храносмилането, за увеличаване на отделянето на жлъчен сок, за спадане на отоци, за подобряване на кръвообразуването, за лекуване на склероза и подагра, на хроничен ревматизъм и бъбречнокаменна болест, на простудна кашлица и прегракналост.

Много рецепти от старата народна медицина за лечение с ябълки се изучават и потвърждават от съвременната медицина.

Ябълковият оцет е натурален продукт, кулинарна подправка, но се използва и като диетично, лечебно и козметично средство. Освен основният си кисел вкус, той притежава и допълнителни вкусови и ароматни качества, поради което той се цени особено много от кулинарите, а и на пазара цената му е значително по-висока в сравнение с обикновения винен оцет. В този продукт на ябълките са запазени всички ценни вещества на плодовете, а в процеса на неговото създаване – алкохолната и оцетно-киселата ферментация, се синтезират от микроорганизмите нови биологично активни вещества.

История. Днес ябълковият оцет е използван и по-пулярен в цял свят заради неговите многостранни качества. Но, подобно на много други продукти, без които не можем да си представим културното развитие на човечеството, като хляба, виното, бирата, природните масла (зехтин, слънчогледово олио), растителните багрила и др., ябълковият оцет е познат на народите отпреди 10 хиляди години.

Археологически документи показват, че още 5000 г. пр. н.е. в древен Вавилон ябълковият оцет се прилагал за медицински и битови цели. А египетската красавица и владетелка Клеопатра (69–30 г. пр. Хр.) поддържала привлекателната си фигура с помощта на ябълковия оцет. Тя никога не се ограничавала в храненето, но преди да станела от масата, Клеопатра изпивала чаша вода, в която бил разтворен ябълков оцет. Така тя спечелила любовта на великите си съпрузи: Марк Антоний, Птолемей XIII , Птолемей IV.

В историята се описва и едно неочаквано приложение на ябълковия оцет. Анибал (247–183 г. пр. н.е.), картагенският военачалник, който по време на Пуническите войни (218–201 г. пр. н.е.) тръгва с многобройна армия и слонове да покорява “вечния град” – Рим. Когато преминава Алпите, пътят на армията е преграден от огромни скали. Тогава картагенците насичат клони от дърветата, запалват ги върху скалите, след което заливат горещите скали с ябълков оцет. Скалите се натрошават, пътят е отворен и Анибал продължава похода си към Рим. През Средновековието Европа е поразена от голяма чумна епидемия. Когато лекарите посещавали болните, те носели със себе си шишенце оцет за дезинфекция на ръцете.

В Древния Изток оцетът, не само от ябълки, има своя авторитет и приложение като кулинарно, козметично и лечебно средство. В Древен Китай оцет се прави от ориз и се използва за такива цели. В Япония приемат неговата чудодейна сила за запазване на младостта, здравето и силата на хората. В Индия оцетът се прилага за лекуване на рани, изгаряния, кръвотечения и ухапване от змии.

Лечебните свойства на ябълковия оцет се преоткриват през 20-и век от американския лекар Ф. К. Джарвис, който се запознава с методите на народната медицина за лечение на различни болести с ябълков оцет. Той обширно описва своите изследвания за уникалните лечебни свойства на ябълковия оцет в книгата си „Да живеем 5 пъти по 20 години”, която излиза през 1958 г. и в скоро време става бестселър не само в Щатите, но и в много страни по света.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X