4 билки, които засилват имунитета преди зимата

От Mila.bg

Левурда – Allium ursinum L.

(див чесън, самардаля, черемуш, мечи чесън, горски чесън)

Семейство Кремови – Liliaceae

Разпространение. Из сенчестите гори, главно широколистни, до 1000 м надморска височина, из цялата територия на България.

Описание. Многогодишно тревисто луковично растение. Листа – обикновено две, елептично ланцетни, към основата стеснени, с дълга дръжка, заострена към върха. Влагалището е удължено. Цветове – събрани на върха на безлистен стрък в полукълбест сенник с обвивка от 2–3 покривни листа, опадващи рано; бели, 6 линейно ланцетни заострени бели листчета, разположени в два кръга.

Използваема част. Стръковете и луковицата на растението. Стръковете се берат по време на цъфтежа (април-юни). Луковицата – след узряването на семената. Срок на годност на изсушеното растение за стръковете – 2 години, за луковицата – 3 години.

Химичен състав. Етерично масло (състои се от венилсулфид, алилсулфид, диалилтрисулфид, алицин); витамин С, следи от меркаптан, един алдехид, полисулфиди, минерални соли, слуз, йод и др.

Действие и приложение. Противосклерозно, противогъбично и противомикробно (бактерицидно и бактериостатично). В нашата народна медицина се употребява при високо кръвно налягане, артериосклероза, при глисти, заболявания на черния дроб, задух, кашлица, бронхит, като предпазно средство при грип и при оловни отравяния. Външно: за промивки при бяло течение, за клизми при глисти, за фрикции при косопад и др.

Употреба. 1 супена лъжица се залива с 0,5 л вряла вода. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно.

В нашата народна медицина се употребяват и други билки от рода на левурдата. Кромиден лук (Allium cepa L.) – употребява се против склероза, захарна болест, чернодробни заболявания и др. Праз лук (Allium porrum L.) – препоръчва се като слабително средство и при заболявания на черния дроб; външно при натъртвания, изгаряния и др. Градински чеснов лук (Allium sativum L.) – употребява се освен за храна и при болестите, споменати при левурдата.

Мащерка – Thymus sp. diversa

(бабина душица, воленика, дива мерудия, дива чубрица, матерка, овчарски босилек, ябълкиня, яребичина, рибя мерудия)

Семейство Устоцветни – Lamiaceae

Разпространение. Има редица разновидности, които виреят из сухите тревисти и каменливи места навсякъде из България.

Описание. Многогодишно тревисто растение. Стъблото е пълзящо, 4-ръбесто, зелено или червено-кафяво, от което излизат изправени, покрити с власинки или голи цветоносни стъбла, високи до 20–40 см. Листата са срещуположни, дребни, с къси дръжки, приседнали, ленейни или яйцевидни. При някои видове те са голи, при други – покрити с власинки, отгоре са тъмнозелени, а отдолу – светлозелени, с жлезисти власинки, отделящи етерично масло. Цветовете са двуустни, червено-виолетови, дребни, събрани по много в пазвите на връхните листа. Чашката е 5-делна; 5-делно венче; 4 тичинки. Плодът е сух и се разпада на едносеменни орехчета. Цялото растение има приятна миризма.

Използваема част. Стръковете, брани по време на цъфтежа (май-август). Срок на годност на изсушеното растение – 3 години.

Химичен състав. Етерично масло (състои се от тимол, кварвакрол, ?-терпинеол, L-борнеол, L-цимол, L- и D-пинен, ?-терпинен, кариофилен, линалоол и др.), органични киселини, флавоноиди, дъбилни и горчиви вещества, минерални соли, смола, витамин С, пигменти и др.

Действие и приложение. Отхрачващо, спазмолитично, противовъзпалително, газогонно, антибактериално и успокоително. Лечебните свойства се дължат главно на етеричното масло и флавоноидите. Употребява се при задух, кашлица, бронхит, главоболие, стомашна язва. Нашата народна медицина препоръчва билката при безсъние, газове, малокръвие, неврастения, диария, болезнена менструация, радикулит, неврити, артериосклероза, високо кръвно налягане и др. Външно: за жабурене при зъбобол; за гаргара при гърлобол; за баня на цялото тяло при неврози; за компреси при рани и ухапвания от насекоми.

Употреба. Като запарка – 2 супени лъжици от билката в 0,5 л вода за ден.