Напишете дума/думи за търсене

Саня Армутлиева: Съпругът ми майсторски ме изигра да се омъжа за него

“През последните две години сме семейство от XXI век, в различни държави и всеки пътува нанякъде”, казва Саня Армутлиева, шефката на най-голямата музикална компания “Вирджиния Рекърдс”. Съпругът ѝ Тим, който е англичанин, напоследък прекарва по-голяма част от времето си в Берлин. Там прави докторантура по немска философия, а не е студент по немска филология, както написаха някои медии. В Берлин е и и малката им дъщеря Алма. Голямата - Маргарита, е в Лондон и учи социална антропология. Самата Саня пътува непрекъснато, опитвайки се да ходи в Берлин поне веднъж седмично, но заради натоварената си програма невинаги успява.

Наред с полетите до Германия често хваща самолета и по работа. Последно била в Букурещ на обучение и конференция за музикалните издатели, която се организира веднъж годишно. “Тези форуми са много полезни, за да си сверим часовника и да видим къде се намира българският музикален бизнес. На много лошо място сме, в дъното на всички таблици. От една страна, пазарът ни е малък, от друга страна, несъизмеримо по-малки са приходите, свързани с музика и музикални права, в сравнение с всички останали пазари.

В Румъния приходите

са 10 пъти по-големи

от тези в България, а населението ни е само три пъти по-малко. Имат по-ефективен и подреден свят, свързан с функционирането на интелектуалната собственост в обществото”, разказва Саня Армутлиева. И добавя, че там има по-културно отношение към нематериалните неща. Докато тук интелектуалният труд не се приема като истинска работа. Музиката години наред не е струвала нищо и е трудно да започне да струва.

С изпълнителите на “Вирджиния Рекърдс”
С изпълнителите на “Вирджиния Рекърдс”

В България артистът трябва да направи микс от приходи, иначе много трудно ще може да оцелее. “Много е трудно да се излезе на чуждия пазар, но според мен скоро ще се случи и това е една от мечтите ми. Всеки ден правим стъпки в тази посока. Тук има интересни артисти”, казва амбициозната бизнесдама. Твърди, че в днешно време не е достатъчно само един изпълнител да пее и да изглежда добре. Необходимо е да е специалист в още много неща – в социалните медии, да е комуникатор в директната среща с хората, да е интересен човек, да чете непрекъснато. Трябва и да има песен. А кой пише песни в България? Няма как да се създават парчета по цял ден, ако авторът не може да се издържа от това. И много от творците са принудени да се занимават с всякакви други дейности, за да осигурят прехраната вкъщи.

Малко са тези, които се

издържат от музика

Тежестта на това да си продуцент е, че трябва всекидневно да създаваш възможности за генериране на приходи и мотивации тези хора да продължават да се занимават със създаване и изпълняване на музика, да не се разконцентрират с различни други дейности. “Един хит в Румъния например може да генерира 100 хиляди евро в рамките на година, а тук, ако имаш 10 хита, ще генерираш евентуално 6-7-8 хиляди лева. Как да живее с тях? Ако у нас е правят същите суми, творците ще седят непрекъснато в студиото и ще създават качествена музика. Трябва да има среда, която да храни желанието за творчество и възможността да можеш да твориш”, казва шефката на “Вирджиния Рекърдс”.

Заради танците малката Саня Армутлиева най-после започнала да си пуска дълга коса, защото трябвало да бъде вързана на опашки.
Заради танците малката Саня Армутлиева най-после започнала да си пуска дълга коса, защото трябвало да бъде вързана на опашки.
Като малка Саня мразела да ходи на ясли и детска градина. Още помни ръцете на една от лелките, които миришели на белина. Вървейки към градината всяка сутрин, за да я разсейва, майка ѝ я учи на стихотворения. Някои от тях толкова са се врязали в главата ѝ, че може да ги рецитира и днес. “Майка ми е от породата тигър, обичлива и в същото време много взискателна. Научи ме винаги да върша нещата както трябва и да полагам максимални усилия те да се случат”, разказва Саня.

Заради многото стихотворения, които знаела, все избирали малката Саня да участва в празниците в детската градина и

разчувствала

майките

със своите изпълнения. Веднъж трябвало да представят фолклорен танц. За да ги подготви, при хлапетата дошла много красива жена - Рахила Петрова. След изпълнението отишла при майката на Саня и казала, че детето има данни и трябва да го заведат на изпит в Двореца на пионерите за ансамбъл “Изворче”. Избрали я и в първи клас Саня станала част от състава, който се превръща в много важна част от живота ѝ. Тогава най-после майка ѝ се съгласила да ѝ пусне дълга коса, защото за танците трябвало да е вързана на опашки. Преди това ситните къдрици били все късо подстригани, тъй като трудно се поддържали.

Саня участва във всички тържества в детската градина.
Саня участва във всички тържества в детската градина.

Саня е във фолклорен ансамбъл до 11-и клас, като през годините става солистка, пътува за концерти по цял свят. Стигнали дори до Улан Батор, Монголия. Оттогава е любовта ѝ към фолклора, а до днес продължава да танцува много добре. В “Изворче” била до 7-и клас, след което ги преместили в друг състав.

Повечето ѝ приятелки отишли в хореографското училище. На нея също много ѝ се искало да е там и се явила тайно от родителите си, които настоявали да е в испанската гимназия. Скъсали я на последния кръг, но днес е доволна, че не са я приели, защото започнала да изучава испански и се влюбила в езика, културата, музиката на тази страна.

В осми клас се сдобила с още една страст - актьорството. Заедно със съученици трябвало да направят някакъв рецитал. Един от тях бил Иван Урумов, синът на Бончо Урумов. Казал ѝ, че баща му има театрално студио и ще е хубаво тя да се яви на прослушване. След първоначалните колебания все пак Саня отишла и станала част от детското театрално студио към “Сълза и смях”, което Бончо Урумов ръководел заедно с Ева Волицер. Някак си успявала да се справи едновременно с танци, театър и в същото време трябвало да е и отличничка в училище.

Бончо Урумов я накарал да повярва в себе си и я убедил да кандидатства във ВИТИЗ. За него Саня казва, че е най-добрият театрален педагог, който е имало изобщо някога в България. “Животът е късметът да имаш определени родители и

да срещнеш

определени учители

Образованието е ключът към хубавото бъдеще. Заради учители се влюбих в испанския език, в танците, в литературата, която също стана съществена част от живота ми”, обяснява Саня. Освен във ВИТИЗ тя кандидатства и Испанска филология, приемат я и на двете места, но се оказва, че не може да ги учи паралелно, и се спира на актьорството. Но пък започва да ходи на лекции със своя приятелка, която учи българска филология.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X