Напишете дума/думи за търсене

Людмила унищожава касети и други материали дни преди смъртта си

1300-годишнината от основаването на България се отбелязва едниствено в Мексико

Версиите за причината за смъртта на Людмила са много. Официалното твърдение е, че тя е починала от естествена смърт в резултат на влошено здравословно състояние. Дали обаче това е така, дали на тази „естествена” смърт не е помогнато.

Предлагаме ви версията за смъртта на Людмила на един от нейните съратници и дългогодишен посланик на България в Мексико – Богомил Герасимов. Текстът е откъс от „Дипломация в зоната на кактуса”.

Моята версия – убийство и самоубийство

Вероятно звучи абсурдно, но причината за смъртта на Людмила Живкова може да се определи едновременно като убийство и самоубийство. Във всеки случай тя не беше естествена, вследствие на стари травми, заболяване или преумора, а насилствена – в резултат на безапелационната заповед на Кремъл да се сложи край на ролята, която играеше Людмила в политическия живот на България. Тази заповед обаче не можеше да постигне търсения ефект, ако липсваше сервилното послушание, бих казал дори ако го нямаше паническото решение на Тодор Живков да се впише в московския сценарий срещу дъщеря си. Затова, ако трябва да отговорим честно и с ръка на сърцето на въпроса дали все пак всичко не тръгна от Москва, ще кажа – няма никакво съмнение.

Людмила Живкова си отиде като дъщеря на Тодор Живков, но не и като председател на Комитета за култура. След намесата на Кремъл тя беше уволнена от собствения си баща, който я принуди да се прави на болна в Боровец, да приеме отстраняването си от обществено-политическия живот на страната като залог за личното му оцеляване. Това на практика беше моралното убийство на тази млада жена. Самоубийството с таблетките “Дормопан” беше израз не само на нейното отчаяние, но и на протеста й срещу чуждия диктат и предателството на баща й. Тя прибягна до тази крайна мярка, за да разберат всички и навсякъде, че Ода на радостта в зала 1 на НДК няма да има и на нейно място като при опело на 1300-годишнината ще звучи реквием.

Съветският натиск срещу политиката на Людмила и планираните за есента тържества за юбилея на българската държава се засилва след посещението й в Мексико през март 1981 г. На Петър Младенов бе възложена задачата да провери как ще реагира Тодор Живков, ако се посегне на някои от хората, които най-активно са помагали на дъщеря му в провеждането на националистическата политика, отъждествявана от Москва с честването на юбилея. Изборът пада на моя милост и това е логично – честванията започнаха на изключително високо равнище именно в Мексико. Петър Младенов организира завеждането на дело срещу мен за извършен преразход. Людмила естествено с нищо не показа колко е разочарована от провинилия се посланик и свой приближен. Вместо това тя ми даде да разбера, че знае какво се върши и говори против нея. Тя много точно и без двоумение веднага оцени кой стои зад тази провокация и срещу кого е насочена. Няма да повтарям написаното в първото издание на тази книга, но тогава Тодор Живков послуша дъщеря си и публично ме защити. Нещо повече – той отправи и недвусмислена заплаха срещу неназования извършител. Неназован, но известен на всички – Петър Младенов – съветската маша в България. Този случай убеждава Москва, че е необходима по-твърда намеса, като се замени пауновото перо с камшик.

Събитията след посещението на бившия президент на Мексико Луис Ечеверия и предупреждението на Тодор Живков към Петър Младенов се развиват, както се казва, с главоломна бързина.

През юни тогавашният съветски посланик в София Толубеев (ако съм запомнил правилно името му) звъни на Тодор Живков, за да му съобщи новината, че Кремъл изпровожда свой отговорен и пълномощен представител, който да обсъди с него много важни въпроси на двустранните отношения. Този представител от ранга на Черненко, а защо не и на Андропов, пристига в София без шум и без информация за медиите. В присъствието на посланик Толубеев този височайш гост се държи не като гост, а като помешчик. Той привиква Тодор Живков в съветското посолство или го посещава в ЦК на БКП и го уведомява за дълбокото недоумение и недоволство на съветското партийно ръководство от националистическите прояви, свързани с 1300-годишнината на България. Дава му да разбере, че Москва няма повече да търпи тържества като това в Мексико и в никакъв случай нещо подобно в самата България. Аз, разбира се (както и никой друг българин), не съм присъствал на тази среща толкова характерна за българо-съветските отношения по онова време, но в разсъжденията си се подчинявам на опита и логиката. Съветските представители внушават на Тодор Живков, че дъщеря му Людмила трябва незабавно де факто да бъде освободена от поста председател на Комитета за култура и член на Политбюро на ЦК на БКП. По тяхно мнение това не е необходимо да се оповестява през самата 1981 г. На първо време е достатъчно да се акцентира върху здравословните й проблеми, да се използва „разболяването” на Людмила в Мексико като претекст за слизането й от политическата сцена. В противен случай...

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X