Да, и не само. Ние искаме да помагаме в изграждането на родителски капацитет. Искаме родителите да знаят какво да правят с децата си, защото само уверените и компетентни родители могат да изградят такива деца. За съжаление родителите са бомбардирани от различни източници и информации на принципа „една жена каза“. Искаме да им предоставяме информация, която се базира само на солидни научни изследвания и доказателства, но под формата на игри и кратки образователни срещи.
Събрала си всичко, което ти е интересно, на едно място. Но едва ли само преструктурирането в компанията, в която си работела, е довело до това решение да направиш пълна кариерна промяна. Какво преструктуриране се случи вътре в теб?
Разбира се, всичко започва с личната трансформация. В живота ми се случи нещо много тъжно. Точно една седмица след 40-тия си рожден ден изгубих майка си, която загина в Пирин. Това събитие ме накара да си кажа, че ето, вече аз съм тази, която се грижи за всички. Нямам повече ролята на дете. И погледнах към всичко онова, което носех от детството си. Защото ние носим страшно много непреработен багаж от детството. Например се запитах защо за мен е толкова важно да угодя на всички понякога в собствен ущърб. Дадох си сметка, че това е дълбоко вкоренено в мен и идва от изискванията към мен като малка. Трябваше да премина през множество въпроси, за да стигна до заключенията, че аз съм отделна личност и имам своите предпочитания, и имам нещата, които искам да направя, защото са важни за мен. Така започна един път, по който най-целенасочено вървях към това да развивам себе си и да научавам какво искам, и да ставам по-изискваща към другите. Дадох си сметка, че когато жертвам всичко в името на децата и семейството, аз не правя услуга на никого. Децата имат нужда да виждат как ние имаме интереси, как си поставяме цели и как ги постигаме. Ако искаме те да имат интереси, да си поставят цели и да ги постигат. И да им покажем също, че не е страшно да се провалят. Защото моят път не е само път нагоре – той е път, провал, урок, път... Дори да се провалим, ние се учим на нещо и можем да продължим.
Истинският провал е в неправенето на неща
Не може да казваме на децата „Развивайте се! Развивайте се!“, ако самите ние не го правим и просто седим в една рутина и нямаме други интереси.
Какво е усещането ти за успех преди и сега?
Не смятам, че успехът е някакво място, на което си седим. Ние успяваме в едно, в следващото – не. Успех беше например да отворя това място, но оттам започна приключението да го разработим и това беше свързано и с някои провали. Успехът не е нещо статично. Докато преди дефиницията ми за успех беше да бъда добрата майка, която е всеобгрижваща, всепрощаваща, всепоемаща – за съжаление твърде разпространена стереотипна роля на жената в България. Днес смятам, че успехът е да правя нещата, които обичам и да нося положителна промяна на другие.
Коментари (0)
Вашият коментар