Дъщерята на Донка Паприкова продължава мисията на своята майка

Дейността на клуб „Сребърна есен“ е всекидневна с изключение на събота и неделя. В понеделник има обща среща, чиято основна цел е контактът между хората. Понякога гостуват групи от някое читалище, друг път писател представя своя книга, трети път има концерт. В клубчето, както го нарича Зоя, звучи от музиката на Шопен до стари градски песни, а посетителите са повече от щастливи и го наричат свой втори дом. „Има едно ядро – разказва Зоя. - 50-ина човека, които буквално остаряха тук.“ Добре дошли са всички. Събиранията се случват обикновенно от 15 до 18 ч., за да могат възрастните хора да се приберат навреме у дома си. Зоя разказва за 94-годишна дама, завършила консерваторията във Виена, която редовно посещава сбирките, като пътува от „Дружба“ с автобуса. Когато окъснее, я прибира нейният син. „Всякакви интересни хора имаме тук – горда е основателката на „Сребърна есен“. - Като роднини сме – едно голямо семейство. Лошото е, че за тези 15 години си отидоха от този свят много хора, някои са болни, а новите трудно се адаптират към онези, които вече са свикнали едни с други.“

От вторник до петък в клубчето се събират групите по интереси, като всяка има свой ръководител, всички те - доброволци. Групата във вторник е богословска. Разискват се проблеми на християнството и духовните нужди под ръковоството на Данчето Гюрова. В сряда е музикалната група, чиято ръководителка е Таня Димитрова - запален меломан с над 280 лични записа на известни опери и балети от цял свят, както и биографични филми на известни оперни артисти. След всяка прожекция се разискват любопитни теми от областта на музиката. Групите в четвъртък се редуват през седмица – един път се провеждат семинари по психология с Катя Белопитова, на следващата седмица – по езотерика с Люси Маркова. Идват хора с най-различни проблеми. Някои имат болни в семейството, други - наркомани, трети таят някаква болка от миналото си – грешка или нараняване, и имат нужда някой да ги изслуша и да им даде съвет как да облекчат състоянието си. Никой не е върнат и на проблема на всекиго се гледа като на личен – както от ръководителите, така и от самата Зоя. Почти всекидневно в клуба помагат Снежка Андреева и Ася Пенчева.

Приживе баба Донка е горда с начинанието на своята дъщеря. Днес нейният хоспис няма статут на медицинско заведение, но там Зоя, д-р Карагьозов, Дани Гаврилова и отец Стефан продължават да приютяват нуждаещи се и дават пример и съвети на тези, които искат да правят добро. Зоя вярва, че един ден нейните син и дъщеря също ще намерят път обратно към България. Тя вижда и у двамата семето на благотворителността. Синът й Александър, докато учи медицина, често помага в хосписа на баба си. Дъщеря й Мариана пък, която е художничка, дарява приходите от първата си изложба на хоспис „Милосърдие“. „Но те са още млади – казва Зоя. - За тази дейност се изисква определена зрялост. Аз също, докато децата ми бяха малки, не бях толкова активна, но те пораснаха и създаването на клубчето осмисли дните ми. Освен това всеки има своя път. Пътищата са различни и не се повтарят. Нека моите деца открият своя път, защото той ще бъде най-верният за тях.“