Когато новината за дръзкия обир в Лувъра се разнесе по света, повечето хора реагираха с възмущение и недоумение. Но един човек - някогашният крадец на шедьоври и рок музикант Майлс Конър-младши, реагира с професионален интерес. Докато парижката полиция пресмяташе щетите, а медиите описваха как непознати крадци проникват в галерия „Аполо" и изчезват с диадеми, колиета и кралски съкровища за над сто милиона долара, Конър даде интервю за ABC News, в което коментира случилото се с хладната вещина на човек, познаващ занаята отвътре.
„Най-доброто, което могат да направят, ако искат някога да спечелят от това, е просто да задържат плячката няколко години", казва той. Гласът му звучи спокоен, почти учителски. След време, обяснява Конър, те могат да наемат адвокат, който да се свърже с музея и да предложи посредничество: някой, който уж може да помогне за „възстановяването" на предметите срещу определено възнаграждение. Това, твърди той, е единственият начин да се осребри подобна кражба. Продажбата на открития пазар е невъзможна, а тайните колекционери са повече мит, отколкото реалност.
Изречено от устата на Майлс Конър, това звучи не като криминален съвет, а като сухо професионално заключение. В крайна сметка именно той е човекът, който е написал част от историята на кражбите на изкуство в Америка. Роден в предградие на Бостън, син на полицай, той израства между две крайности - реда и изкушението да го нарушава. Младият Майлс започва като музикант, фронтмен на рок групата Myles and the Wild Ones. На сцената е харизматичен, див и свободен, а извън нея – умен, амбициозен и склонен към риск.
Първото му престъпление е почти романтично - кражба на малка картина, която според него „няма да липсва на никого". Но скоро хобито се превръща в професия. През 1965 година Конър успява да избяга от затвора с пистолет, изработен от сапун и боядисан с обувна вакса – ход, който ще му спечели почти митологичен статут. Истинската му слава идва десет години по-късно, когато изчезва платно на Рембранд от Музея за изящни изкуства в Бостън. По-късно Конър признава, че е използвал картината като средство за преговори с прокуратурата – т.нар. „жетон за смекчаване на обвинения".
Оттогава името му неизменно се споменава, когато стане дума за най-загадъчния обир в американската история – този в музея „Изабела Стюарт Гарднър" през 1990 г., при който изчезват произведения на Вермеер, Дега и Рембранд на стойност половин милиард долара. Макар по онова време да е в затвора, Конър не крие, че е участвал в предварителни планове и познава част от замесените. Никога не е осъден за това, но самият факт, че всички в Бостън са сигурни в участието му, говори достатъчно.
Днес, вече над осемдесетгодишен, Конър живее сравнително спокойно в Нова Англия. Историята му е пресъздадена в документалния филм Rock 'n' Roll Outlaw: The Ballad of Myles Connor – разказ за човек, който обединява в себе си две, на пръв поглед несъвместими, страсти: любовта към изкуството и адреналина на престъплението.
В интервюто за ABC News той говори за обира в Лувъра с почти академична дистанция. Казва, че случилото се е „много близо до съвършения обир" – прецизно планирано, извършено с хладнокръвие и вероятно от хора с вътрешна информация. Обирджиите проникват през строителна платформа, разбиват бронирани витрини и изчезват в нощта, оставяйки след себе си объркана охрана и куп неизяснени въпроси.
За Конър това е „класически ход", какъвто би използвал и самият той в младостта си. Но веднага предупреждава, че подобен успех е краткотраен. „Те ще бъдат опозорени", казва той. „Не може да посегнеш на национални съкровища и да очакваш обществено разбиране. Това не е просто кражба на диаманти – това е посегателство върху историята."
Конър подчертава, че истинската стойност на тези бижута не се крие в камъните, а в символиката им. „Това са предмети, които носят духа на една епоха. Те представляват Франция – нейната култура, нейната гордост. Откраднеш ли ги, все едно отнемаш част от идентичността й."
Докато говори, човек усеща едновременно възхищение и предупреждение в думите му. Той е човек, който познава красотата на изкуството, но и проклятието да я отнемеш. В миналото сам е играл тази игра - и добре знае, че краят й рядко е щастлив.
Обирът в Лувъра обаче отваря и по-голям разговор – за сигурността на световното културно наследство. Френските власти вече разследват как е било възможно такова престъпление в един от най-охраняваните музеи на планетата. Директорът на Лувъра беше извикан да даде обяснения пред парламентарна комисия, а министерството на културата обеща спешна ревизия на мерките за сигурност.
Междувременно по света се множат хипотезите – дали става дума за организирана престъпна група, дали обирът е поръчан от частен колекционер, или пък е извършен с цел последващо изнудване. Конър не спекулира, но намеква, че вторият вариант му звучи най-вероятен. В неговия свят, казва той, истинските професионалисти не крадат, за да продават, а за да търгуват с време, влияние и информация.
Моралът на самия Конър е особен. Той никога не се извинява напълно за миналото си, но и не се хвали с него. „Обичах картините", казва в края на интервюто. „Не ги крадях, за да ги унищожа. Крадях ги, защото знаех, че мога." Думи, които звучат едновременно като признание и като предупреждение.
Днес, когато Лувърът отново отвори врати под засилена охрана, а полицията търси следите на изчезналите бижута, гласът на стария крадец звучи странно пророчески. В неговия свят времето винаги е част от играта. Понякога минават години, преди плячката да се появи отново - с адвокат, с история, с уговорка.
А може би това е и истинският урок, който Майлс Конър оставя след себе си. В света на изкуството и престъплението границата между гений и нарушител често е тънка като позлата върху кралска корона. И колкото и да се променят времената, изкушението да притежаваш красота, която не ти принадлежи, остава едно от най-човешките и най-опасните желания.
Коментари (0)
Вашият коментар