През последните месеци социалните мрежи – предимно Facebook и Instagram – се превърнаха в арена за измамници, залагащи на емоцията и доверието, за да източват средства от потребителите. Най-разпространената и актуална схема е т.нар. „магазини-спомени", които уж ще затварят и затова правят „последна разпродажба". Рекламите използват силно емоционални послания – семейна история, дългогодишно съществуване, сълзи на собственичката, заряд на носталгия и жалба, че няма пари да оцелее. Така се измъкват „две за едно", „70–90 % намаление" и създава се паника – „последен шанс", „актуално само днес" .
Подобни „призрачни" магазини всъщност не съществуват реално: домейните са регистрирани дни или седмици преди това, няма физически адрес, фирмена регистрация, или официална страница. Често се използват AI-генерирани кадри или снимки, откраднати случайно, с фасада на истинско семейно предприятие. Обещаните отстъпки са мит – поръчките или не пристигат или доставят дребни китайски боклуци по-нисък клас. Платформата Meta е наясно с проблема, но модерацията не успява да охване и свали всички подобни реклами навреме .
Целта на измамниците е проста – бързи приходи и кражба на лични данни. С оглед очаквана икономическа несигурност – покачване на цени и инфлация – потребителите търсят изгодни сделки, пренебрегвайки защитните инстинкти. Това е пълна златна мина за киберпрестъпниците, които отчитат скок от 790 % при фалшивите e-shop похищения само през Q1 2025 спрямо година по-рано.
Как работят схемите
Първо измамата се генерира в социална реклама, представяща разни неща като семейно притежание. После потребителят попада на сайт, с почти идентична визия и фалшиви лого, доверителни значки („trust badges") и „реални" потребителски коментари. След въвеждане на плащане, картата й/му е компрометирана – или са взети данни, или се прави PoS транзакция – и „магазинът" изчезва с всички следи скоро след това.
Съществуват и други разновидности: „lost luggage" разпродажби, фалшиви имитации на големи вериги като Bonmarché, Joann Fabrics, Bed Bath & Beyond. Често се използват утвърдени брандове, тяхната марка, дизайн и URL с леко чудо (например .top вместо .com).
„Зад завесата": кои и защо го правят
Измамниците са добре организирани: възползват се от слабото модериране на платформите, както и от липсата на проверка за нововъзникнали домейни, и режисират добре емоционални истории. Макар Meta да обещава мерки, тя често закъснява, а инструментите за контрол не работят адекватно.
В по-широк контекст подобни онлайн измами далеч не се изчерпват с псевдомагазините, които уж разпродават стоката си преди окончателно затваряне. В страните от Източна Европа набира скорост друга тревожна тенденция – инвестиционните и крипто измами, вариращи от класически Ponzi схеми до така наречените romance-инвестиции, познати в международен план като „pig butchering". При този модел жертвата бива въвлечена в доверителна комуникация, често под формата на романтична връзка, а впоследствие постепенно е подмамена да инвестира в уж сигурни проекти, които се оказват изцяло измамни.
Тези схеми се разгръщат основно чрез криптирани приложения за съобщения като Telegram, Viber и WhatsApp – платформи, които предоставят относителна анонимност и намалена възможност за проследяване. Чрез внимателно изградена връзка и фалшиви „печалби" жертвата е подтиквана да влага все повече средства, докато в един момент се озове без възможност за контакт и без достъп до парите си.
Основните мишени на подобни схеми са хора на средна и по-напреднала възраст, които често нямат задълбочени технически познания или финансов опит. Уязвими са и онези, които преминават през лични или икономически трудности – хора, които с надежда приемат всяка възможност за „последен шанс". Съществува и специфична група, която откликва на емоционални послания и изпитва морално задължение да подкрепи нещо, което се представя като „семейна кауза". При romance-инвестициите често жертвите са самотни или социално изолирани личности, търсещи близост и човешки контакт – точно това се използва безскрупулно от извършителите.
Предпазването от тези измами изисква критично мислене и информираност. На първо място – винаги проявявайте здравословен скептицизъм. Ако попаднете на реклама за „затварящ" магазин или „изгодна инвестиция", не се доверявайте импулсивно. Проверете историята на сайта, домейна му чрез инструменти като Whois, и търсете външни отзиви. Новорегистрирани или нетипични домейни (.top, .xyz и други), липса на реален адрес, както и грешки в превода и граматиката, са сигнали за измама.
Не следвайте директни линкове от социални мрежи. Ако дадена оферта ви интересува – потърсете я самостоятелно в търсачка или посетете сайта ръчно, като се уверите, че адресът е автентичен. Никога не изпращайте пари чрез банкови преводи, Venmo или криптовалути на непроверени търговци. Когато е възможно, използвайте кредитна карта – тя предлага по-добра защита при измами и ви дава възможност да оспорите транзакцията при нужда.
Важно е също да се консултирате с достоверни източници: сайтове като TripAdvisor, BBB (Better Business Bureau), Moz, както и български платформи за потребителски сигнали. Агенцията по вписванията и Търговският регистър също могат да дадат яснота за легитимността на дадена фирма. И ако все пак попаднете на съмнителна реклама – докладвайте я. Социалните мрежи като Facebook и Instagram имат опции за сигнализиране, а у нас Комисията за защита на потребителите и ДАНС са органите, към които може да се обърнете при съмнения за организирана измамна дейност.
Днес социалните мрежи все по-често се превръщат в сцена на киберпрестъпления, които залагат не просто на технологични трикове, а на най-дълбоките ни човешки слабости – нуждата от подкрепа, стремежа към принадлежност, желанието да бъдем добри. Именно това ги прави опасни и едновременно толкова успешни. Затова защитата започва от знанието и недоверието – не към хората, а към историите, които се разказват твърде убедително. В епоха на дигитални манипулации, сълзите в рекламата често са генерирани от изкуствен интелект. Не позволявайте емоцията да подмени здравия разум.
Коментари (0)
Вашият коментар