Защо толкова много ни изтощават технологиите

Технологиите от години са част от живота ни. Докато се караме на децата да не използват електронните си устройства, сме пуснали всичките екрани сигурно, до които имаме достъп. Специалистите отдавна предупреждават, че е важно да си правим паузи от онлайн пространството, което пречи и на съня ни. Ето какво коментира с професор по управление на технологиите Пол Леонардо за CNN в интервю на Кара Алаймо.

Според Леонардо всяко технологично средство изисква определен когнитивен фокус. Когато сменяме приложение или платформа, трябва да „изключим" вниманието си от едно място и да го „включим" в друго – а мозъкът ни просто не е създаден да прави това толкова бързо. „Не сме еволюирали, за да превключваме мислите си с такава скорост", обяснява той. „И това ни оставя изтощени."

Проблемът е, че често не осъзнаваме колко умора се натрупва. Нашите тела знаят кога сме физически изморени – тогава мозъкът изпраща сигнал да спрем. Но когато сме пред екрана, не получаваме този сигнал. Натрупваме умората, докато един ден не се почувстваме така, сякаш сме били прегазени от камион.

В книгата си Леонардо описва три вида уморяващи превключвания през деня: Превключване между различни инструменти (модалности) – например между Zoom и Microsoft Teams. Макар да изглеждат сходни, всеки път трябва да се приспособяваме наново. „Как се споделя екран тук?" – тези дребни разлики изтощават, когато се натрупат.

Превключване между задачи (домейни) – когато работим по нещо, но ни прекъсне друго задължение. Да „изключим" мисълта си от едната дейност и да я „включим" в друга изисква огромна умствена енергия.

Превключване между различни житейски роли – когато по време на работа получим съобщение от училището на детето или обаждане от водопроводчика. Това напълно ни изважда от текущия мисловен поток и връщането обратно е трудно и изтощително.

Според Леонардо социалните мрежи са най-изтощаващата дигитална среда, защото активират три сили:

• Внимание – постоянно превключваме между известия, харесвания и реклами.
• Интерпретации – получаваме фрагменти от информация и трябва сами да запълваме празнините: „Те са на пътешествие – сигурно имат пари и прекрасен живот." Това уморява.
• Емоции – социалните сравнения предизвикват завист, раздразнение или чувство за изолация. Емоционалните реакции са силно изтощителни.

Хората, които работят дистанционно, често страдат от още по-силно изтощение. „Трудно е да се създаде граница между дома и офиса", казва Леонардо. Те използват повече дигитални инструменти, не получават естествена „почивка" между срещите, а и постоянно се стараят да покажат, че са „налични" – което също е изтощително.

Едно просто правило – изключете видеото си по време на онлайн срещи. Гледането на собственото си лице увеличава самосъзнанието и напрежението, сякаш говорим пред огледало през цялото време.
Тези дребни усилия, натрупани, водят до хронична умора.

Леонардо съветва и родителите, изморени от безкрайни групови чатове за събития и превози на децата: Понякога е по-бързо просто да закарате детето сами, отколкото да координирате десетки съобщения. А разговорите лице в лице, когато се срещнете на тренировката или училищния двор, често водят до по-дълбоки и удовлетворяващи взаимоотношения, отколкото студения обмен на съобщения.

Нашият мозък не е създаден за свят, в който превключваме между стотици дигитални стимули на ден. Решението не е непременно да изключим технологиите, а да си върнем контрола върху начина, по който ги използваме. По-малко превключвания, повече присъствие – това е рецептата за по-малко „дигитално изтощение" и повече живот в реалността.