Броят на дневните стъпки се е превърнал в популярен начин за проследяване на нивото на физическа активност, а съвременните технологии позволяват това да се случи.
Скорошно изследване се опита да идентифицира ползите от по-дълги периоди на ходене при участници, които правят до 8 000 стъпки на ден, предава Medical News Today. Проучването установи, че ходенето за по-дълги периоди е свързано с по-нисък риск от смърт и сърдечно-съдови заболявания в сравнение с ходенето за по-кратки периоди.
Участниците, които са ходили за по-дълги периоди, се оказват с по-нисък риск от обща смъртност и сърдечно-съдови заболявания в сравнение с тези, които са предпочели по-кратките разходки. Тези резултати предполагат, че начинът, по който човек достига определен брой стъпки, също може да влияе на здравето. Изследването и свързаната редакционна статия са публикувани в Annals of Internal Medicine.
Участниците са били част от UK Biobank и са правили до 8 000 стъпки на ден. След набирането им, изследователите са провели физикални прегледи и са събрали данни чрез въпросници като ходенето е било разделено на четири категории - хора, които се разхождат 5 минути, от 5 до 10 минути, от 10 до 15 минути и над 15 минути.
Оказва се, че сериозен брой от изследваните - 43% влизат в графата разхождащи се под 5 минути, а едва 8% са в групата с разходки над 15 минути. Участниците в петминутната група са имали тенденция да са по-малко активни и с наднормено тегло или затлъстяване.
Средното време на проследяване е малко под осем години. Изследователите са следили смъртността и случаите на сърдечно-съдови заболявания. В дефиницията на сърдечно-съдови заболявания не са включени лимфни заболявания и високо кръвно налягане. 735 участници са починали, а 3 119 са имали сърдечно-съдови събития.
Допълнителните фактори включват тютюнопушене, възраст, общ брой дневни стъпки и време, прекарано в седнало положение. Проведени са допълнителни анализи за чувствителност, за „минимизиране на пристрастията, причинени от обратна причинно-следствена връзка". Те включват изключване на участници, които са имали събитие през първите пет години, както и отчитане на фактори като дневен калориен прием.
Резултатите показват, че ходенето за по-дълги периоди има най-голяма полза. Хората, които са правили стъпките си в петминутни серии, са имали най-висок кумулативен риск от обща смъртност и сърдечно-съдови заболявания. Обратно, групата с най-дългите серии е имала най-нисък риск.
Тъй като изследването е наблюдателно, то не може да докаже, че по-дългото ходене причинява конкретни резултати. Авторите отбелязват, че има фактори като несигурности и неточности при записването на здравето или поведението на участниците, поради промени между първоначалната оценка и последващото събиране на данни.
Също така хората, които ходят по-кратко, може да имат здравословни ограничения, които не са отчетени, докато тези, които ходят по-дълго, може да правят и други физически активности, които не се следят. Разликите в интензивността на ходене между групите също може да влияят на наблюдаваните резултати.
Коментари (0)
Вашият коментар