Благоприятните събития около филма не спират и тази година община Бургас също подпомага екипа финансово. Субсидията на НФЦ, която съответства на спечелената категория, се оказва недостатъчна за размаха на продукцията. Община Бургас наскоро дори гласува допълнителни 40 хил. лева освен отпуснатите първоначално 120 хил. лв. И изключително бързо - от 15 юни до 6 юли, фимът е заснет.
“Имаше толкова много постановъчни сложности, но всичко мина по вода, без никакви гафове - признава Димитрова. -Дори заснемането на последната сцена, която е много важна. Тогава в София имаше страхотна буря предишния ден. Всички метеоролози казваха, че се носи към Бургас. Обаждахме се в БАН и в РВД, за да сме сигурни какво точно ще бъде времето, и прогнозите бяха за много дъжд.
Все пак продуцентът реши да рискуваме и да не отлагаме снимките. А на сутринта времето беше прекрасно. Бяхме на централния мост в Бургас и ако имаше буря - щеше да е пълен провал. Но не... И природата се оказа неравнодушна.
Сякаш някой движеше облаците по морето и то бе спокойно и синьо-сребърно. Черни облаци се разстилаха над него така, че дори да си ги бяхме поръчали, нямаше да станат толкова подходящи за емоционалния заряд на сцената. Истинска благословия.”
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея! (Из “Доброта”)
Предизвикателство за екипа са и подводните снимки, които протичат в открито море, за щастие, без никакви проблеми.
“Нямахме бюджет за контролирани подводни снимки в басейн. Алиса ни разказа, че е трябвало водолазите да я дърпат под водата, за да потъне, защото не може. Цялата й същност се е борела да излезе навън. Не беше лесно. С такъв страхотен екип обаче всичко се получи идеално - категорична е сценаристката. - Хората видимо харесваха това, което правеха. Осветители, кабелджии, асистенти, които обикновено нямат отношение към съдържанието, прегръщаха, целуваха и благодаряха на актьорите. Страхотна емоция. Много удовлетворяваща.”
Димитрова и Ангелова разговарят с доста хора, за да се доближат истински до Дубарова.
“Всеки ни казваше: “Аз я познавах много добре, ние бяхме големи приятели”. В един момент обаче, като задълбавахме във въпросите, се оказваше, че всъщност не са я познавали чак толкова добре. Емо Марков, който е бил неин съученик от съседен клас, ни помогна много повече от други, които се тупат в гърдите, че са били близки с нея, а разказват истории, които всеки знае.
Всъщност, ако човек иска да опознае Петя, всичко е в нейното творчество. Цялата й лудост. Дори голямата Тайна. Дубарова ще остане енигма. И това е прекрасно.”
Не за да бъда всевластна незнайница,
нито с човешки съдби да играя,
а да гребете от мене и никога
да не ме изгребете докрая! (Из “Ето ме днес...”)
Каква е истината за мистериозния край на младата поетеса? Този въпрос винаги ще вълнува всички. За едни причината може би е любовно разочарование, за други тя става жертва на социалистическия режим.
Романтиците предпочитат да вярват, че Петя е страдала неутешимо по шведа Пер, с когото се запознава в Самоков по време на снимките на филма “Трампа” на Георги Дюлгеров в Самоков.
През зимата на 1978 година една вечер в дискотека в Боровец тъмнокосата бургазлийка е поканена за блус от очарователен чужденец, който е на екскурзия у нас.
Преди края на танца момчето целува момичето. За първи път... и за последен. За съжаление, двамата са обречени и никога повече няма да си видят. Единствено ще си разменят няколко писма. Неговите отговори Петя очаква с нетърпение до момента, в който изведнъж той спира да пише. Последното му послание пристига в навечерието на 1979 г., а в края на същата година момичето с красивата душа и мисли ще бъде открито от майка си почти бездиханно в дома си.
Дни преди премиерата на “Трампа” Петя издъхва. А Пер надали някога изобщо разбира за станалото. Дали нейното прощално писмо е било именно за него, последно и неизпратено? Или е адресирано до всички онези, неразбрали сложната същност на една гениална чувствителност?
Повечето хора и днес са убедени, че всъщност отличничката на английската гимназия в Бургас избира смъртта след злощастното драсване на клечка кибрит, последвано от комсомолско обвинение за саботаж.
В гимназията на Петя се въвежда дисциплина “Практика в биреното производство” и през 1979 г. тя се труди във фабриката, която произвежда популярното някога “Бургаско пиво”. В една повратна нощ токът спира и момичето пали клечка кибрит, за да провери какво се случва с брояча на бутилките. За зла беда покритието на пластмасовия брояч се деформира от огънчето. Отговорникът на смяна счупил брояча умишлено, като казал на поетесата да е спокойна, защото така или иначе машината отчитала погрешно бутилките и за по-сигурно те се броели на ръка.
Друга версия твърди, че Петя заедно с приятеля си Владимир изпълнявала производствената си практика на машината за бутилиране на бира, когато неволно бутнала пластмасовата частица и повредила брояча. Владимир се опитал да я закрепи с кибритена клечка, но не успял и бутилките започнали да влизат неотчетени в склада.
Каквото и да се е случило, нелепото събитие довежда до огромен скандал и дори служители на МВР разследват случая.
Учителите на Петя стигат до заключението, че тя умишлено е счупила брояча, за да се отърве от досадното занимание. За ръководството на гимназията това е удобен момент да накажат отличничката за назидание на другите. Предлага се да бъде намалено поведението на комсомолката Дубарова, защото освен всичко това не е първото й провинение. Представете си - понякога тя си позволявала да ходи с разпусната коса, а под престилката й се подавала червена блуза.
От писателските среди смятали да я изпратят да учи литература в Москва, след като завърши гимназия, но само при необходимото отлично поведение. Затова за Петя е задължително да бъде безупречна.
За съжаление, се стига до несправедливото наказание и поведението на Дубарова е намалено с една единица. Новината й бива съобщена на 3 декември. Петя рухва, защото много добре осъзнава своята роля на изкупителна жертва и се чувства безсилна пред факта, че истината няма значение, че никой не вярва на нейната дума.
Прибира се вкъщи и споделя неволята си със своите родители.
Те я успокояват, а баща й дори я съветва да не го приема така сериозно. После двамата отиват на работа и оставят дъщеря си сама. Петя отива до аптеката и си купува диазепам и амитриптилин. Каква буря е бушувала у нея наистина, какво я е теглело към бездната, може би никой никога не ще узнае...
Вечерта майка й се прибира от късните си часове в училище и я намира в най-страшното състояние - дръзнала да извърши немислимото.
През нощта на 3 срещу 4 декември дежурният екип в бургаската болница се бори за живота на младата поетеса, която вече е в кома.
Няма надежда. Пет месеца преди да навърши 18 години, Петя Дубарова си отива от този свят - невинна и чиста, вечна. На прощаване ни оставя само 11 думи:
ИЗМАМЕНА
МЛАДОСТ
ПРОШКА
СЪН
СПОМЕН
ЗАД СТЕНИТЕ НА ГОЛЯМАТА КЪЩА
ТАЙНА
Коментари (0)
Вашият коментар