Олдъс Хъксли (1894 - 1963) е британски писател и философ. В младостта си той се разболява от болест, която го ослепява за известно време, поради което отлага следването си в университета в Оксфорд. След като преодолява здравословния си проблем, завършва английска литература. След това се посвещава на пътешествия из Европа като изкуствовед и литературен критик.
На двадесет и две години той публикува първата си стихосбирка „Пламтящото колело“ (1916).
Едва през 1932 г. Хъксли написва една от най-известните си творби – „Прекрасният нов свят”. Тази художествена творба е футуристична, песимистична и визионерска. Става въпрос за кастово общество, в което наркотикът сома играе важна роля. Едноименана екранизация в момента може да се гледа в една от платформите за стрийминг на филми и сериали.
Олдъс Хъксли се интересува от мистика и духовност. През 1945 г. той публикува „Многогодишната философия“, където документира писанията на духовни учители от различни религии като християнство, индуизъм и будизъм. Целта му е да открие общия знаменател, който всички религиозни и духовни вярвания споделят.
Мнозина смятат Олдъс Хъксли за говорител на интелектуалците от първата половина на ХХ век. В тази статия ви представяме малка селекция от най-добрите цитати на Хъксли.
Тези мисли на британеца поставят под въпрос не само нашия начин на живот, но и ценностите на обществото. Те са гениални, критични и понякога цинични.
Капанът на страха
С този цитат Хъксли казва, че трябва да държим страха в съзнанието си. Любовта е най-мощното чувство, което може да изпитаме. Може да ни изпълни, защити и дори да ни накара да се развиваме. Страхът обаче е другата страна на медала.
Той ни ограничава и ни храни с лъжи, докато блокира пътя ни към личностно израстване. Преоблечен, той е в състояние да ни отдалечи от всичко, което е добро за нас. Освен това ни затваря в съмнения и отчаяние.
Животът, пълен със страх, е живот, пълен с несигурност, и в известен смисъл самообезценяване. Страхът е чудовище, което ни казва, че не сме достатъчно добри. Също така ни казва, че сме малки и незначителни. Затова най-доброто оръжие, което може да използваме за борба със страха, е любовта - онова чувство, което ни учи да ценим себе си.
Важността да знаем какво искаме
Често мислим лекомислено какво искаме да постигнем. Наистина е важно да знаем къде се намираме и къде отиваме. В противен случай ще се лутаме загубени без фиксирана цел.
Опасностите от технологиите
"Колкото по-сложна става технологията, толкова по-голяма е необходимостта от създаване на организация, способна да я държи под контрол."
Този цитат на Олдос Хъксли е много по-ценен днес, отколкото когато го е написал за първи път през 1930 г.
Технологиите, въпреки че ни помагат да напредваме, също предполагат редица рискове. Хъксли твърди, че за да се избегне липса на контрол, бунт и индивидуализъм, големите организации трябва да установят механизми за контрол. Едно от най-големите му притеснения е възходът на технологична диктатура, която в крайна сметка ще „успокои” хората.
Връзката между интелигентността и самотата
„Колкото по-мощен и оригинален е умът, толкова повече той ще наклони везните към религията на уединението.“
Проницателен ум, който също е любопитен и страстен да отразява потребностите, за да се подхранва с доза самота. Самотната тишина, която помага на хората да се свързват и откриват себе си, докато дешифрират и наблюдават света, е нещо, което най-големите умове наистина ценят. Затова те често медитират.
Болката от познаването на себе си
Този цитат на Олдъс Хъксли се откроява, защото всичко е свързано със себепознанието. Познаването на себе си включва не само осъзнаване на това, което ни утешава, но и осъзнаване на нашите сенки. Това изисква много смелост. Не всеки е достатъчно смел, за да се изправи срещу себе си. Ето защо мнозина избират да се разсейват чрез илюзии.
Избягването на контакт със себе си ще доведе до застой и обездвижване. Как може да помогнем на обществото да се развива, ако избягваме да гледаме навътре? Проблемът е, че ще продължим да се лъжем, ако го правим. Освен това ще продължим да се оплакваме и сме склонни да обвиняваме другите за нашите проблеми и трудностите, с които се сблъскваме.
Заплахата от промяна
„Не искаме да се променяме. Всяка промяна е заплаха за стабилността."
Промяната е заплаха, защото включва изправяне пред бездната на неизвестното и пропастта на несигурността. Когато се променяме, ние изоставяме старите навици и възприемаме възможността за включване на нови. Проблемът е, че не сме склонни да приветстваме нови неща в живота си, защото ги смятаме за врагове, които ни дестабилизират. Ето защо толкова много цели остават неизпълнени.
Има два вида промени. Първо, има незабележими промени. След това има революционни промени. Вторите са по-ценни и са пряко свързани с преобразуващи промени, които идват отвътре.
Значението на нашето отношение
Трябва да имате предвид този цитат на Олдъс Хъксли, когато има препятствия, които заплашват да ви нокаутират. Важното е не какво се случва с вас, а как се изправяте срещу него. Вашата нагласа е единственото, което има значение.
Трудността на практиката
„Знанието е въпрос, който може да се счита за относително лесен. Да искаш и да може да действаш според това, което искаш, е по-труден въпрос."
Наличието на знания не означава, че знаем как да действаме. Често има голяма разлика между теорията и практиката. Това обаче не означава, че знанието не е ценно.
Ако искате да приложите на практика всички неща, които сте научили, четенето и размисълът не са достатъчни. Ключът е изпълнението и реакцията.
Границите на думите
„Трябва да се научим как да боравим ефективно с думите, но в същото време трябва да запазим и, ако е необходимо, да засилим способността си да гледаме на света директно, а не през онази полупрозрачна среда от понятия, която изкривява всеки даден факт във всеизвестното подобие на някакъв родов етикет или обяснителна абстракция."
Този цитат наистина ни кани да размишляваме. Езикът е мощен инструмент за комуникация, но има своите ограничения. Понякога думите не могат да съдържат несъдържаемото. Думите често водят до недоразумения и конфликти, защото всичко е субективно.
Анаис Нин: Не може да спасявате хората, може само да ги обичате
Коментари (0)
Вашият коментар