Анна Евгениева

Остават броени дни до онова време на годината, което децата чакат със затаен дъх, а майките им обикновено остават без такъв. Не, че не обичат Коледа, но за да я има,

Капчици утринна роса върху кадифено пурпурната роза, по листата на току-що разцъфналата петуния, по усмихнатия невен или калдъръмче. Природата прави чудеса в лятната градина.

Спали сте не повече от час. Кафето ви е криво до горчиво, за закуска даже и не ви се мисли. Нито за излизане сред хора. Дразнят ви всички. Като изключим ежедневното натоварване, умората, стреса,

Когато са малки, е по-лесно. С отглеждането може би не толкова, но с комуникацията - да. Денят изгрява с мама и залязва с татко. Минава в много общи приказки.

Те понасят много от агресията, с която се срещаме ежедневно. От времето навън през препаратите, до които ги докосваме, до многобройните процедури, на които ги подлагаме, за да са красиви.

Няма да се обличам, няма да ям, няма да си събирам играчките и ще плача, докато не ми дадеш замръзналия сладолед. Това е само част от репертоара на детето.

Може би често се опирате на тях без дори да забелязвате. Може би рядко ги обличате в ръкав и ги оставяте на суровата агресия на външната среда, а на тях съвсем не им понася. Реагират и сърбят.

За хората, които страдат от това заболяване, животът е болка. Тя почти никога не изчезва, понякога е поносима, друг път се изостря и става агресивна. Като самият ревматоиден артрит.

Отделяме най-много грижи и внимание на ноктите през този сезон, а все нещо не е наред. Ползваме все същата техника с пилата, доверяваме се на познати техники за нанасяне на цвета у дома или при

Едва ли има полово зряла жена, която да не е мислила по този въпрос. Как да надхитри природата, без да посяга към медикаменти, с които да я контролира хормонално. Би било удобно.