под

Съвременният родител живее в постоянен режим на догонване. Работа, сметки, задачи, телефони, графици, училище, тренировки, пазаруване, готвене. Денят свършва

Делничното готвене е съвсем различен жанр. То няма нищо общо с неделните експерименти, дългите рецепти или ентусиазма, който човек има в събота сутрин

Руми е от онези жени, които те карат едновременно да се вдъхновиш… и леко да се измориш само докато ги гледаш. Повечето хора я познават като Лулуто – жената с красивите маси, квасения хляб

Пролетната храна има нещо много различно от зимната. Не е толкова тежка, не къкри с часове и някак естествено започва да иска повече зелено, повече свежест и по-малко претенция

Случвало ли ви се е да бъдете обвинени за това, че сте „старомодни“, когато сте нищо друго освен човек, който обича традициите? Може да има определено събитие или ден

Има една много специфична категория храна, която изглежда така, сякаш човек е прекарал половин ден в кухнята, пил е вино междувременно и има навика да казва неща като „редукция"

Ясно става, че е дошла пролетта, когато балконът внезапно започва да изглежда като място с потенциал. След месеци, в които е бил склад за саксии, празни кашпи и леко тъжна коледна лампичка

Каймата е от онези продукти, които почти винаги има в хладилника „за всеки случай". Само че в един момент човек стига до състояние, в което вече не може да гледа кюфтета. Или мусака

В съвременните домове виреят два типа домакини. Едните казват: „Заповядайте, извинявайте за хаоса", докато холът изглежда като каталог мебелен магазин

Има една проста истина за двора – не е нужно да е голям, нито скъп, за да изглежда като място, в което ти се иска да останеш. Разликата не идва от градинския център