Разрушителните преживявания - как да ги разпознаем и освободим от тях

В забързаното ежедневие често подценяваме силата на емоциите си. А те играят ключова роля не само в отношенията ни с другите, но и в собственото ни здраве. Нервно-психичното напрежение по принцип има мобилизираща функция – то ни помага да се справим със ситуацията и да я приключим. Когато това се случва, говорим за т.нар. автентични емоции.

Съществуват четири основни автентични чувства. Едното е положително – радост, а останалите три са отрицателни – страх, гняв и тъга.

Радостта може да бъде свързана както с миналото, така и с настоящето и бъдещето. Отрицателните емоции обаче имат ясна времева ориентация.

Страхът ни помага да предвидим опасности в бъдещето. Гневът мобилизира енергия за действие тук и сега. Тъгата ни позволява да се разделим с миналото.

Когато тези емоции са преживявани в подходящия момент и контекст, те са полезни. Проблемът възниква, когато се „задържат" или се насочат към неподходящо време.

Кога емоциите стават разрушителни

Страх и гняв, насочени към миналото, не могат да променят вече случилото се. Страхът и тъгата в настоящето намаляват енергията и ефективността ни. А гневът и тъгата, свързани с бъдещето, блокират позитивните ресурси и увереността ни.

Още по-сложно става, когато културните и социалните норми ни карат да отричаме чувствата си. Гневът, обидата, тревогата и страхът често са социално неодобрявани. Така човек започва да потиска емоциите си с фрази като „Не съм разстроен" или „Нищо ми няма", вместо да ги осъзнае и преработи.

Психолозите разграничават пет основни групи разрушителни преживявания.Тревожните емоции са вълнение, безпокойство, страх, тревожност. Агресивните емоции са обида, раздразнение, гняв, ярост. Аутоагресията е прекомерно чувство за вина. Депресивните емоции са униние, апатия, тъга, депресия.

В конфликтни ситуации най-често се проявяват агресивните емоции. Гневът, макар и социално заклеймяван, всъщност често служи като механизъм за освобождаване от напрежението.

Гневът може временно да облекчи различни форми на стрес – от тревожност и обида до физическа умора и усещане за безсилие. Той помага и при фрустрирани потребности, когато имаме чувството, че нищо не се случва така, както трябва, или когато се чувстваме застрашени и изоставени.

Проблемът е, че при хора с повишена агресивност – т.нар. „личности тип А" – гневът става хроничен. Тези хора обикновено са амбициозни, конкурентни, доминиращи и постоянно под напрежение. Натрупаната злост често търси повод да избухне, а това значително увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания, гастрити и язви.

Ефективното управление на емоциите преминава през три основни стъпки. Първо трябва да ризнаем. Да приемем, че емоцията съществува, без да я отричаме или омаловажаваме.

Второ да осъзнаем  причините. Да разберем в какви ситуации се появява и как реагираме обикновено. Това ни подготвя и намалява изненадата.

Трето е важно да разграничим. Да си зададем честни въпроси дали тази емоция ни помага да постигнем целите си, дали подобрява отношенията ни с другите и дали ни действа конструктивно, или просто облекчава моментен дискомфорт.

Автентичните емоции ни подкрепят и ни водят напред. Разрушителните ни изтощават и блокират. Ключът е не в потискането, а в осъзнаването и правилното им насочване.