Напишете дума/думи за търсене

Шона Рей – жената в тяло на 8-годишно дете

Тя е на 22 години и главна героиня в собственото си телевизионно предаване „Аз съм Шона Рей“, което се излъчва по TLC.

То разкрива живота на младата жена, която е в клопката на тяло на 8-годишно дете.
Когато е на 6 месеца, тя е диагностицирана с рядка форма на мозъчен израстък. Макар че лечението на Шона довежда до ремисия, то предизвиква и резултат, който никой не е предвиждал - тя спира да расте. Химиотерапията потиска функционалността на хипофизната ѝ жлеза, оставяйки Шона с детски външен тип и растеж на 8-годишно дете.

Представяме ви един разговор с нея, даден специално за читателите на mila.bg.

Шона, ти си вдъхновение за хиляди хора, но какво те вдъхновява? Откъде черпиш сили?

Мисля, че имам силата си най-вече от семейството си. То е моят поддръжник номер едно и всички у дома вярват безрезервно в мен.
Разбира се, вдъхновена съм от всяка истинска жена, която срещам, която може да се справи сама. Сама да се грижи за семейството, да прави всички тези неща, които е толкова трудно за другите човешки същества. И намирам сила в позитивните хора, защото когато сме заобиколени от позитивност, повече от нея идва към нас. Човеците, които трябва да бъдат в нашия живот, са привлечени от нас от приятелство, от връзка или каквото и да е то, и знам, че в края на деня карам околните да се гордеят и това ме вдъхновява да отида по-далеч.

Кои са най-големите предизвикателства, пред които се сблъскваш?

Това са шофирането, моята безопасност в обществото и широката популярност, която придобивам с предаването. Мисля, че шофирането е страшно за всеки, особено когато не си започнал да го практикуваш от по-млад. Знам, че по-малката ми сестра също се страхува да шофира. Така че не е необичайно да се страхувам от това.

Освен това да се чувствам сигурна в общество, различно от моето, също ме притеснява, защото ако то ме приеме, тогава е по-вероятно да бъда в безопасност и в моята общност. Ако обществото остави зад себе си предразсъдъците, с които съм свикнала, тогава ще имам моята безопасност, няма да се чувствам уязвима в света. Няма да чувствам, че ще бъда наранена. И мисля, че това е същото като всеки друг казус на социума, на който съм била жертва. Това, че поставяме хората в категории и не им даваме шанс да се докажат. И това затруднява още повече да се чувствам комфортно в собствената си кожа, защото ми казаха, че трябва да бъда поставена в категория. Усетих се все едно сама трябваше да затръшна вратата под носа си. Това е като да видиш пред очите си огромно ”не”, че не може да направиш нищо.

Но след като телевизионният канал TLC разказа твоята история, това не се ли промени?

Да. Решението на TLC да сподели моята история промени живота ми към по-добро. Винаги съм привличала внимание дори преди телевизионното шоу. Непознати идваха при мен и ме питаха какво не е наред с мен или нещо подобно? И трябваше да им казвам истината. И сега, когато шоуто излезе, има хора, които наистина ми вярват и признават, че моето увреждане е реално нещо.
Но сега ми е трудно да приема факта, че съм разпозната все повече от широката публика. За мен това беше просто непосилно в началото, но е нещо, към което се приспособявам.

Мислиш ли, че има достатъчно информираност относно подобни редки състояния и смяташ ли, че повишаването на осведомеността ще помогне на хора като теб?

Не мисля, че има достатъчно осведоменост за редки състояния или редки увреждания. Мисля, че повишаването на осведомеността не само ще помогне на хората, които нямат физически рестрикции, да осъзнаят, че трябва да бъдат по-уважителни и приемащи към индивидите, които нямат същия късмет като тях. Освен това ще помогне на тези, които преминават през подобни ситуации, да са наясно, че има общност, че не са сами, че независимо от всичко, някой ще им пази гърба.
Защото, когато имаш увреждане или се чувстваш различно от околните, е добре да има повишаване на осведомеността в тези, които са „нормални”. Това ще научи всеки да уважава и приема себе си, както и да уважава и приема другите.

Коя е най-голямата ти мечта?

Да пътувам по света, да се запознавам с различни култури, да разбирам хора, които идват от различни сфери на живота, и просто да оставя земята по-добро място, отколкото съм го намерила.

Това е чудесно. Имате ли място, на което би искала да отидеш преди всички останали?

В момента искам да посетя Гърция или Ирландия, или дори Чили, защото това са страните, за които съм научила нещо досега. Така че това са тези дестинации, с които вероятно бих искал да започна.

Страхотно. И последният въпрос от България е какво те прави щастлив?

Моето семейство и приятелите ми, животните и хората, които са позитивни към мен, ме правят щастлива. Знам, че сладоледът и шоколадът ме правят щастлива. Но по-дълбоко в себе си наистина са само хората в моето обкръжение, защото това ме кара да се чувствам приета в известен смисъл. А за мен това, което прави хората щастливи, е любовта, приемането и уважението.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X