Експериментът "Тускиги" - едно от срамните петна на човечеството

Експериментът "Тускиги" представлява една от най-мрачните глави в историята на медицината. Това е опит, проведен с хора, в Съединените щати. Един от отговорните учени в него твърди, че участниците в него „били субекти, а не пациенти; клиничен материал, а не болни хора”.

Експериментът "Тускиги" е една от онези истински истории, в които има злодеи, които изглежда все едно са измислени от някакво безумно въображение.

Историята също има свой герой, Питър Букстун. Той демонстрира вдъхновяваща природа. Фактът, че е необходим само един човек, за да реши да направи правилното нещо, и всичко може да се промени.

За мнозина експериментът "Тускиги" е най-дългият и най-позорният в историята на Съединените щати. Той е продължил общо 40 години. Започва през 1932 г. и завършва през 1972 г. Това изследване доказва, че нацистите не са първите или единствените хора, които използват човешки същества като обект за изследване в лаборатораторни условия.

Експериментът "Тускиги" първоначално е предназначен да изследва ефектите на сифилиса върху вече заразените с болестта. Когато той стартира, се знае много малко за тази инфекция и наличните лечения били оскъдни и неефективни.

Д-р Талиаферо Кларк, член на отдела за венерически болести на Службата за обществено здраве на САЩ в Тускиги, Алабама, решава да наблюдава развитието на болестта при заразени и нелекувани лица. Групата от хора, които той възнамерявал да наблюдава в продължение на шест до осем месеца, била съставена от бедни чернокожи селяни, в по-голямата си част неграмотни.

Други престижни лекари от онова време също се присъединяват към изследването на Кларк. Първоначално били „наети” 399 заразени и 240 здрави мъже. Вторите служили като контролна група.

В началото всичко вървяло по план, но година по-късно д-р Кларк напуска изследователския екип, защото не бил съгласен с посоката на проучването.

Пукнатините в експеримента
От началото на експеримента "Тускиги" имало етично съмнителни процедури. Например субектите не са знаели детайлите на изследването. Всъщност те нито били информирани какво ще се изследва, нито какви методи ще бъдат използвани. С други думи, не е имало информирано съгласие.

Тези хора не получили дори диагноза, просто им било казано, че имат „лоша кръв“ – общ израз, отворен за тълкуване. Освен това те били насърчени да участват в проучването с обещание за безплатно медицинско лечение, безплатен транспорт до клиниката, храна и покриване на разходите за погребение в случай на смъртта им.

На практика това, което било направено с тях, е да се остави болестта да се развива и да се наблюдават нейните ефекти върху телата им. Финално били проучени 600 души. Един от най-спорните моменти е фактът, че през 40-те години на миналия век учените откриват, че пеницилинът е ефективен срещу сифилис. Те обаче отказали да приложат лекарството на тези хора.

Освен това един от лекарите получил съгласието на „доброволците“ за извършване на определена процедура, която рекламирал като „специално безплатно лечение“. Процедурата всъщност била лумбална пункция - диагностичен тест, а не лечение.

Герой и краят на една трагедия
Д-р Питър Букстун дошъл в Съединените щати като бебе. Семейството му избягало от Чехословакия в страх от нацистите. До 1966 г. той е изследовател на венерически болести в Сан Франциско. Същата година той изпраща писмо до отговорните за експеримента "Тускиги", в което изразява сериозните си опасения относно морала на изследването.

Букстун не получил отговор, но продължил да упорства в самотната си борба през следващите осем години. Виждайки, че не постига никакви резултати, той решил да отиде в пресата. Историята първоначално се появила във Washington Star, а ден по-късно излиза на първа страница на New York Times. Оплакванията били толкова сериозни, че отнело само един ден, за да приключи експериментът "Тускиги".

До края на проучването 28 от „доброволците“ починали от болестта, докато други 100 са имали лошо качество на живот от придобити усложнения. Освен това 40 от съпругите на участниците в експеримента са били заразени, а 19 деца са с вроден сифилис.

През 1997 г. президентът Бил Клинтън публично се извини на засегнатите.