„Дайте ми бебе, за да го възпитам, и аз ще го накарам да пълзи и да ходи. Ще го накарам да се изкачи и ще използвам ръцете му за изграждане на сгради от камък или дърво. Ще го направя крадец, стрелец или наркоман. Възможността за параметри във всяка посока е почти безкрайна."
Джон Б. Уотсън
Джон Б. Уотсън е известен като един от бащите на бихевиоризма. Основната му интелектуална справка е Иван Павлов - руският физиолог, който прави провежда изключително известения експеримент с кучета.
Уотсън се опита да повтори експеримента на Павлов с кучетата чрез малкия експеримент с Алберт. В конкретния случай той манипулира бебе, за да докаже хипотезата си.
Опитите на Павлов
Иван Павлов е бил голям изследовател. След като изучава различни дисциплини, той започва да се интересува от физиология. Физиологичен елемент е точно това, което му позволявя да открие кондиционирането от схемата стимул-реакция.
Павлов забеляза, че кучетата отделят слюнка, преди да бъдат нахранени. Той открил, че животните се подготвяли да ядат, преди да го направят. Те реагирали на стимула. Това наблюдение го насърчава да започне да експериментира. По-късно той започва да въвежда различни стимули, преди да сервира храна на кучетата, нещо като известие.
Най-известният елемент от всичко е звънецът. Трябвало да докаже, че кучетата винаги ще отделят слюнка, когато чуят звука от него. Те знаели, че камбаната предшества пристигането на храната им. Звукът е стимулът и предизвика отделянето на слюнка.
Експериментът с малкия Алберт
Уотсън е радикален позитивист. Той смята, че човешкото поведение трябва да се изучава изключително въз основа на поведенията, които вече са били научени. Генетичните, несъзнателните или инстинктивните елементи нямат смисъл за него. Той просто иска да проучи поведението, което всъщност може да наблюдава.
Уотсън е бил изследовател в университета „Джон Хопкинс” в Балтимор. Той започва с идеята, че повечето, ако не и цялото човешко поведение може да се обясни с историята на ученето на човека въз основа на обусловеност. Поради това той смята, че е добра идея да се докаже, че заключенията на Павлов могат да бъдат приложени и върху хората.
Уотсън отива в сиропиталище заедно с асистентката си Розали Рейнър. Те вземат 8-месечно бебе - син на една от медицинските сестри в приюта. То било много занемарено и живеело в много студена среда. Бебето обаче изглеждало прекалено спокойно. Служителите в социалния дом твърдели, че детето почти не е плакало, откакто се е родило. Това било началото на експеримента "Малкият Алберт".
Спорен експеримент
В първата фаза на този експеримент на Алберт се показвали различни стимули. Целта била да се наблюдава кой от тях го плаши. Изследователите забелязали, че той се плаши само когато чуе силни звуци. Алберт не показвал никакви признаци на страх пред животни или огън.
След това те започнали да предизвикват страх чрез кондициониране. Те подарили бял плъх на Алберт. В началото той искал да играе с него.
Въпреки това, когато се опитал да го направи, Уотсън издавал много силен звук, който карал бебето да се чувства уплашено. След като повторил същия цикъл няколко пъти, Алберт накрая започнал се страхува от плъха. След това учените продължили да представят други животни като зайци, кучета и дори кожени палта. В крайна сметка те пригодили Алберт към всички тях. Той изпитвал страх, когато бил в присъствието на тези „стимули”.
Те подлагали бебето на тези експерименти почти година. В крайна сметка бебето преминало от спокойно състояние към постоянно тревожно. Стигнало се до момент, в който дори се плашило, когато виждало маска на Дядо Коледа.
След експеримента
Не се знае категорично какво се е случило с бебето след експеримента. Има статии, които твърдят, че детето е починало на 6-годишна възраст поради вродена хидроцефалия. Ако това е вярно, тогава резултатите от този зъл експеримент са много съмнителни.
Експериментът "Малкият Алберт" е едно от най-известните изследвания в историята на психологията. Неговите твърдения, заключения и нарушаването на голям брой правила го правят много противоречив.
Коментари (0)
Вашият коментар