Ксолоицкуинтле: ацтекското куче, което води душите към подземния свят

Ако сте гледали анимационния филм „Тайната на Коко”, без съмнение ще си спомните доста странния домашен любимец, който придружаваше главния герой Мигел. Беше без косми, черно и някак странно изглеждащ, с две думи – ксолоицкуинтле или ацтекско куче. Тази порода кучета е ендемична за Мексико и води началото си от предиспанските времена.
Това очарователно създание, опитомено преди повече от 5500 години, е един от най-близките живи роднини на кучетата от древността.

Когато европейците пристигнали в Латинска Америка през 16-и век, те погрешно взели тази кучета за коне джуджета. Освен това пришълците били на път да затрият ксолоицкуинтле, защото използвали този животински вид за храна.

Тези животни са интелигентни, верни и изключителни спътници в живота. Легендите говорят, че тяхното приятелство се простира отвъд смъртта, тъй като ацтеките смятали, че те отговарят за насочването на душите към отвъдния живот.

Ацтеките толкова обичали своите кучета ксоло, че дори ги увивали с одеяла през нощта, за да ги предпазят от студа.

Кучето ксолоицкуинтле обикновено е териториално с непознати и защитава своите хора.

Първият писмен документ относно ксолоицкуинтле датира от 16-и век.
В него Христофор Колумб описва порода голи кучета, които живеят при ацтеките. Той е поразен от това как хората се грижат и ценят това животно. Спали с тях и дори ги погребвали със стопаните си.
Скоро след това било открито, че древните маи почитали тези кучета, защото те били представители на техния бог Ксолотл. Това божество било едно от най-могъщите и уникални в тяхната култура. То символизирало огъня и мълнията и било водач на душите на мъртвите, но имало и тъмна страна: Ксолотл бил господарят на чудовищата, нещастията и деформациите.

За съжаление, европейските завоеватели не се вълнували особено от тези духовни практики и идеи. Те започнали да ядат месото на кучетата от тази порода, освен това почнали да ги кръстоват с европейски кучета - все практики, които допринесли за отслабването на тази изключителна порода. В началото на 19-и век последните кучета ксолоицкуинтле са открити на малки групи в планински райони.

Ксолоицкуинтле - спътник в живота и смъртта
Археолозите са направили многобройни находки за това какъв е бил животът на тези наистина специални кучета. Техните скелети, поводи, купи и други вещи, които ацтеките са направили за тези животни, са запазени. В техните гробници има множество керамични предмети, които представляват двойствеността, съдържаща се в божеството Ксолотл.

От една страна, се откроява булото на мрака, на тайнственото, на смъртта и това, свързано с отвъдното. От друга страна, Ксолотл също е брат близнак на бог Куетзалкоатл - пернатата змия, която символизира светлината, живота и мъдростта. Почитта към това животно била такава, че се предполагало, че всеки, който е бил жесток към това куче, няма да стигне до задгробния живот след смъртта си.

Ацтекското куче днес
Едва през 1950 г. тази порода кучета започва да се забелязва отново в родината си. Всъщност много артисти започват да го представят върху платно, книги и други културни атрибути. Кучето е част от мексиканската идентичност и те трябвало да го върнат от миналото в настоящето.

Кучетата ксолоицкуинтле са високо ценени както заради уникалната си история, така и заради характера си. Те са изключително лоялни и спокойни, но също така са териториални, тъй като те са изключително защитни към себе си. Точно както са били в миналото с народа на ацтеките.

• Тяхната общителност и привързаност се открояват. Те изграждат наистина силни връзки със своите стопани и техните семейства.
• В допълнение към липсата на косми, друга отличителна черта на тяхната порода е липсата на предкътници. Затова е необходимо да се предпазва и хидратира кожата им, да ги стоплят през зимата и да се нанасят защитни слънцезащитни кремове през лятото.
• Те живеят дълго време и имат известна склонност към наднормено тегло.
• Друга прототипна генетична черта на тези кучета е ранната загуба на зъби. Поради тази причина хранителният им режим трябва да бъде адаптиран.

Има нещо наистина специално в тази порода кучета. Те са живи останки от друго време, животни, представляващи богове на земята.