Да дължиш на някого нещо, предполага задължение. Децата не дължат нищо на родителите си, докато родителите дължат на децата си безопасност, растеж, отглеждане и подкрепа. Ако вече смятате, че детето ви е длъжник, вие сте напът към бурно пътешествие.
Какво не бива да очаквате от децата си, въпреки че мислите, че е длъжно да задоволи тези ви щения?
1. Безпрекословно подчинение
Едно дете никога не дължи извинение на родителя си за съществуването си. Въпреки че уважението и грижата са важни в отношенията родител-дете, малчуганите не са длъжни да проявяват безпрекословно подчинение или лоялност за сметка на своето благополучие, автономия, ценности или щастие.
2. Задължителна лоялност
Възрастният индивид не дължи на родителите си лоялност и преданост, ако или когато неговите мама и татко не са го показали към него като деца. Може все още да сте им лоялни и отдадени, но това не е нещо, което им дължите — това е по-скоро подарък, който избирате да им дадете поради ваши причини.
3. Безусловна любов
Едно дете никога не дължи на родителите си безусловна любов. Любовта по своята същност има условия; тя не дава право на злоупотреба или пренебрегване на някого просто поради семейни връзки. Въпреки че може да се наложи хлапето да се подчинява на правилата на домакинството за безопасност и да следва определени правила, то не е длъжно да изпитва и поддържа обич в лицето на малтретиране или пренебрегване. Приемането на такива условия създава вреден прецедент, който приравнява любовта с трайно малтретиране, което не е същността на истинската любов.
4. Тяхното бъдеще
Възпитавам децата си по най-добрия начин, който знам, но нямам очаквания каква трябва да бъде връзката ни, когато те са достатъчно големи, за да правят собствен избор.
Не бих се осмелила да се опитвам да поставя дневен ред в живота им, дори само като посея семена, че един ден трябва да стана тяхна „отговорност".
Между другото не трябва. Аз съм възрастният индивид. Аз съм моя отговорност. Най-добрият подарък, който бих могла да дам на децата си, е никога да не ги натоварвам да се опитват да посрещнат грижите ми, когато имам достатъчно предупреждение от времето, че възрастовите промени в мен наближават.
По същия начин те не ми дължат приятелство, емоционална подкрепа, внуци или брак.
5. Право на своя автономия и житейски избор
Само защото родителите се грижат за основните нужди на децата си, не означава, че те трябва да могат да контролират решенията на наследниците си или да ги карат да се чувстват задължени да следват определен път и да им показват благодарност.
Децата не са длъжни на родителите. Дългът принадлежи на света на финансите и бизнеса. Дългът пренебрегва колектива и състраданието.
Въпреки че живеем в епохата на капитализма, нашите деца не са собственост, клиенти или наши служители.
Те са сърцата ни.
Коментари (0)
Вашият коментар