Флирт, море: Пет филма за лятото

Приятелства, флирт, любов, лято. Потапяме се надълбоко в настроение за топлите месеци с няколко по-различни филмови предложения, чието действие се развива на морето или поне носи летен дух и усещане за младост.

"През юли" Фатих Акин (2000)

Не са много жизнерадостните филми на Фатих Акин. Неговите истории лъкатушат между Запада (където живее и е роден) и Изтока (към който принадлежи), а съпоставянето на тези два свята се оказва трогателно, красиво и до болка истинско. В „През юли" германският режисьор от турски произход ни разхожда от Хамбург до Истанбул, като пътят през Югоизточна Европа (включително и България) е изпълнен с ексцентрични приключения.

Преживелиците са "износени" от гърба на Даниел (студент и учител в Хамбург), който тръгва към Турция на среща с Мелек, но се събира с любопитната Юли, която го принуждава да си купи пръстен на късмета, а в допълнение тя му предрича среща с жената на мечтите му. Даниел се налага да се справи с доста неравности по пътя преди да се добере до това "розово" бъдеще. Героят бива съблазнен, бит, ограбен, опандизен. Дръпва първата си цигара с марихуана. Но най-голямото приключение се оказва целувката.

„Как се научих да летя" – Радивое Андрич (2022)

Който е гледал „Когато порасна ще стана Кенгуру" едва ли е останал безразличен към специфичното чувство за хумор на Радивое Андрич. В този по-нов филм няма футболни запалянковци, но перипетиите не са по-малко драматични.

Историята проследява случващото се с тийнейджърката София, която вместо да посети летен лагер със своите съученици, сред които е и момчето, което харесва, е пратена на остров Хвар с баба си, която много се вълнува дали си е сложила достатъчно крем против слънце. Знаете ги бабите, хубавото е, че си имат и други грижи, покрай които София успява да намери нови приятели, а може би и нова любов. На този идиличен фон Андрич няма да пропусне да припомни за последиците от войната в Югославия.

"След края на лятото" – Данис Танович (2024)

Носителят на „Оскар" за „Ничия земя" показа тази година новия си филм „След края на лятото" по време на тазгодишното издание на София Филм Фест. Романтичната комедия проследява случващото се с млада жена, пристигнала на отдалечен остров, за да разреши семеен въпрос за наследство.

Нейното огорчение от фамилната обремененост постепенно се разтопява, не от слънцето, а от хората, които среща там. И въпреки че главната героиня Мая е решена да не повтаря романтичните грешки на майка си от миналото, среща гостуващия писател Саша и любовта е неизбежна.

„Ciao Bella" – Мани Масерат-Агат (2007)

Иранец се представя за италианец в Швеция. Подобен избор го среща с любовта. Получила се е романтична чаровно-тъжна драма с летен привкус.  Силните актьорски изпълнения на двамата тийнейджъри в главните роли допринасят за реалистичната наситеност на пълнометражния дебют на иранския режисьор.

А около любовните трепети се засягат и сериозни въпроси за етническата принадлежност и страха да бъдеш аутсайдер.

„La virgen de agosto"  - реж. Хонас Труеба (2019)

Може би не звучи особено привлекателна идеята да останеш сам в Мадрид през горещия август, но точно това прави Ева във филма на Труеба. Главната героиня с библейско име е и на христова възраст. Тя се потапя в атмосферата на празниците в града, почитащи Дева Мария, а покрай тях търси себе си и среща нови хора из задушните градски улици. 

Тих, почти документален, наблюдаващ главната героиня, филмът улавя градското всекидневие покрай неочакваните срещи на героинята, щастливи бягства, вечерни концерти и зараждане на нови връзки.