Защо някои хора не сключват брак

Бракът не е за всеки. Има двойки, които предпочитат да съжителстват заедно, но не и да си казват заветното "да".

Но съвсем не е изключено именно тези хора, които не се решават да узаконят връзката си, да чуват коментари по повод евентуална тяхна сватба. 

Всъщност подобни подмятания са абсолютно нетактични и нарушават личните граници.

Подобен въпрос предполага, че всеки човек задължително трябва да е женен (или омъжена). И ако не е изпълнено това условие, все едно нещо с този човек не е наред.

Това важи особено за жените, поне в миналото.

Мнозина всъщност са твърдо убедени, че „всички жени искат да се омъжат".

Но е хубаво да установят, че има жени ( а и мъже), които съзнателно избират свободата от „брачните връзки". 

Наистина, защо се случва това: успешни, умни и красиви, „имат всичко" - но нямат семейство?

В действителност този въпрос може да има толкова отговори, колкото са жените и мъжете, намиращи се в това положение.

Но има общи болезнени точки, които са тясно свързани, или поне три.

Първата причина е, когато на несъзнателно ниво състоянието „да си женен/омъжена" се счита за нещо опасно, направо страшно.

Тези страхове произтичат от родителския опит или от собствен негативен опит от минали връзки.

Кой би искал доброволно да си причини брак, ако е преживял болезнено развод на родителите, смъртта на един от тях, семейни скандали, малтретиране или унижение.

Собственият негативен опит често може да е свързан със страха от отхвърляне, когато „те не ме обичат". Това е много болезнено. Една жена, страхувайки се, че мъж ще я отхвърли, избира пътя на отхвърлянето на себе си. Отхвърляне под формата на забрана за себе си да се омъжи.

Дори ако външно търси нов партньор, страхът от повторно преживяване на тази болка ще бъде по-силен.

Втората точка на болка изглежда така, сякаш  търси не съпруг-партньор, а съпруг-баща. Търсенето на съпруг-баща е свързано с неразрешен детски конфликт с майката, ехо от комплекса на Електра ( по Юнг).

В зряла възраст ето как изглежда ситуацията, когато мъж си тръгне заради друга жена. Тук може да възникне мисълта, че тя явно не е била важна, колкото другата жена и започва да мисли как да задоволи собствените си интереси. Ако  не може, тогава става въпрос за вътрешното дете в нея, което не иска да поема отговорност за живота, защото това е участта на Възрастния или Родителя. 

В идеалния случай става въпрос за задоволяване на основни нужди, които един възрастен би трябвало да може да задоволи сам. Всяко „искам" означава „не ми стига това". И ако вашето подсъзнание вярва, че нещо не ви е достатъчно, тогава не можете да се омъжите, трябва да споделяте там – със съпруга си, децата си. Как можете да споделяте, ако самият вие нямате достатъчно? Така че първо трябва да се научите да разбирате от коя роля (Родител – Възрастен – Дете) искам да се омъжа и да се науча да задоволявам основните си нужди.

Нужно е човек в такава ситуация да се освободи от опита си от минали връзки, след като предварително излекува емоционалните си рани.

Третата причина е ползата. Когато да си необвързан е по-изгодно или по-удобно на подсъзнателно ниво, отколкото да си женен. Несъзнателният страх от загуба на тази полза пречи до стигането за брак.

Например, човек може да мисли, че ако се ожени, тогава в брака няма да мже да отделя време за себе си, за своето развитие, работа, забавления.

Друга подобна схема е мисълта, че ако сключи брак,  цялото домакинство ще бъде върху него. Ще трябва да готви, пере, чисти - все неща, които явно не харесва.

Най-важното в такива случаи е тези хора да подредят приоритетите си и да преценят кое е по-ценно за тях.