Болестта като сигнал да спрем

Има моменти, в които игнорираме сърдечната си болка. Бягаме от нея. Отвличаме вниманието си с бизнес. Казваме си - това е нищо, всичко е наред.

Но тя си седи там като тресчица дълго, неприятно време. А после сякаш си отива. И си мислим, че времето лекува.

Но по някаква причина тялото започва да ни боли.

Може би с хронична мигрена, с женски или мъжки болести, може би с болки в сърцето или стомаха.

А някои имат много сериозни заболявания. Когато лечението не действа или помага за известно време. Или веднага след като едно нещо е излекувано, друго започва да боли. Има всички видове болки.

И обикновено, ако започнете да въртите тази болка във времето, се оказва, че преди нейната поява е имало дълго време усещана болка на душата.

Гласът на душата, който не е бил забелязан, прогонен, изместен, пренебрегнат.

Физическата болка вече е червен светофар. Нещо, което ни спира здраво. Тя вече е викът на душата за дисфункция.
Че сме изгубили пътя си. Че правим нещо погрешно. Или не правим нещо.

Тялото започва да ни боли, когато игнорираме жълтите, предупредителни сигнали под формата на сърдечна болка.

Болестта е връзката между истинската ни същност и съзнанието ни. Тя идва, когато не чуваме по-тихите сигнали под формата на сърдечна болка. Болестта винаги ни изкарва от обичайния ни начин на живот, спира ни. Всичко, което още вчера е било от голямо значение, изведнъж губи своята значимост

Болестта ни принуждава да преосмислим живота си, ако не искаме да го направим доброволно. Никой не иска да живее с болка.

Но колкото по-скоро намерим сили и смелост да я погледнем в очите - да плачем, да крещим, да викаме; и да започнем да си задаваме въпроси - за какво е тази болка, какво ми показва. Какво мога да разбера от нея. - толкова по-лесно е да се върнем в правия път, който сме изминали.

И обратното. Колкото по-дълго игнорираме болката, толкова по-вероятно е да се отклоним много от пътя и в крайна сметка да получим червен светофар от живота. 
Когато бъдем спрени от собственото си тяло - жилището, дадено за този живот