Последните думи на Ози Озбърн към жена му: Без теб бях изгубен

Вчера, на 22 юли 2025 г., на 76-годишна възраст почина една от най-емблематичните фигури в историята на рок музиката – Джон Майкъл „Ози" Озбърн. До последно до него е съпругата му Шарън. В последния си съзнателен миг, шепнешком и със слаб глас, той изрича: „Ти си моето спасение. Без теб щях да се изгубя още в началото." Това признание не е сантиментален жест, а самата истина – защото животът на Ози и Шарън Озбърн не е приказка, а оцеляване, съзидание и обич, преминала през всичките кръгове на ада.

Някъде между славата и разрухата

Историята започва в Лондон през 70-те. Шарън, млада и неопитна, но остроумна и дръзка, е дъщеря на Дон Ардън – страховития мениджър на Black Sabbath. Първата й среща с Ози е белязана от страх и объркване – гледа го на сцена, бос, замаян, с ужасяваща енергия и усеща, че в този мъж има нещо непреклонно. По-късно признава, че дълго време не смее да го погледне в очите. Но когато през 1979 г. Black Sabbath го уволнява, именно Шарън му протяга ръка – и така започва съвместното им пътуване, което се превръща в митологията на модерния рок.

Тя поема менажирането на неговата солова кариера, а той – макар и още разклатен от зависимости – започва бавно да се съвзема. Заедно създават албумите Blizzard of Ozz и Diary of a Madman, записани с виртуози като Ранди Роудс, чиято внезапна смърт през 1982 г. разтърсва и двамата до основи. В същата година, на 4 юли, на хълмовете на Мауи, двамата се женят. Ози е обут в червени ботуши, носи сатенен костюм и почти забравя клетвите си. Шарън плаче, защото знае, че това е началото на нещо, което ще я разрушава и издига едновременно.

Живеят в къща, в която не минава и ден без крясъци, пиянства, разбити прозорци, а често – и полиция. Но от тази къща излизат и трите им деца – Ейми, Кели и Джак, родени с цената на много мъка. Шарън преживява три спонтанни аборта и се подлага на рискована операция, за да износи бременностите. За нея това е въпрос на мисия, не просто майчинство.

В края на 80-те Шарън открива Ози в особено опасно състояние – шизофренично опиянение от уиски и транквиланти. Той я напада, опитва да я удуши, но тя оцелява, защото е инсталирала паник-бутон. По-късно разказва как в онзи момент го вижда не като човек, а като празна черупка. Въпреки това не подава жалба. „Това не беше той", казва. Ози влиза в рехабилитация. Връзката им оцелява. Отново.

Следват златните години на 90-те и началото на 2000-те. Създават Ozzfest – фестивал, който дава сцена на тогава млади групи като Slipknot, System of a Down и Korn. През 2002 г. цялото семейство влиза в домовете на милиони чрез реалити шоуто The Osbournes. Светът вижда интимното лице на Ози – колеблив, хаотичен, мил, смешен, понякога обезпокоително изгубен. А Шарън – като тихата сила, която държи конструкцията на живота им здрава.

Точно когато изглежда, че са намерили устойчивост, идва нов удар. През 2016 г. Шарън открива, че Ози е имал продължителна афера. Тя изпада в шок, спира да говори с него и открито заявява, че обмисля развод. Дори прави опит за самоубийство. Връзката им отново е на ръба. Този път обаче не Ози, а тя трябва да бъде спасена. И той го прави – признава всичко, преминава през терапия и през 2017 г. подновяват брачните си клетви на тиха церемония в Лас Вегас. Този акт не е каприз, а обет за ново начало, даден след четири десетилетия буря.

В последните години животът на Ози става все по-тежък. Диагнозата „Паркинсон" идва през 2019 г., а след това и няколко операции на гръбначния стълб го оставят почти неподвижен. Шарън обаче остава непреклонна – премества дома им в Лос Анджелис, наема медицински екип, рехабилитатори и изгражда цяла среда около неговото достойнство. Въпреки болките и слабостта, той се подготвя за прощален концерт в родния му Бирмингам през юли 2025 г. Шарън организира всяка минута от това събитие. Последната му поява на сцена трае едва 18 минути, но те са повече от величествени – символ на мъж, който отказва да си тръгне тихо.

Ози Озбърн умира в дома си, обграден от семейство и тишина. А Шарън, жената, която го извади от канавките, която го съживяваше след всяко падане и създаде около него цяла вселена, казва: „Той беше моята драма и моят смисъл. Никога няма да има друг като него."

Тяхната история не е съвършена – тя е човешка. Сблъсък между гений и безконтролност, между любов и бруталност. Но в основата й стои нещо неоспоримо: взаимна преданост. И това я прави вечна.