Да научим порасналите деца как да се държат в лекарския кабинет

В повечето случаи родителите са тези, които се грижат за всичко, свързано със здравето на децата си. Записват им часове за прегледи, следят рутинните ваксини, говорят със специалист, ако са необходими лекарства. Но с порастването, зачестяват и моментите, в които детето учи в друго населено място, което се случва понякога още в гимназиален етап, както и по време на студентските години. Затова е важно тийнейджърът да знае как да говори открито в лекарския кабинет - да задава правилните въпроси за здравословното си състояние.

Д-р Джил Граймс, автор на „The Ultimate College Student Health Handbook: Your Guide for Everything From Hangovers to Homesickness" (Пълното ръководство за здравето на студента: от махмурлук до носталгия по дома) обяснява пред CNN какво е необходимо да знае подрастващия.

Независимо дали децата са в гимназия или вече в университет, вашето вече пълнолетно дете трябва да научи как да поеме отговорност за собственото си здраве.Ето какво съветва специалистът, като това, което казва важи за пациенти от всички възрасти:

 Подготовка преди посещението

При първо посещение при нов специалист е необходимо да може да му покажете какви лекарства сте приемали до този момент и какво е общото ви състояние. Също така да споменете, ако имате алергии към медикаменти и друго. Ако имате минали заболявания или операции, също е важно да бъде споделено със специалиста. Следва фамилна анамнеза и имунизационен статус.

Преглед

Започнете с основната информация за причината на посещението ви.  Попитайте го какво следва преди да си тръгнете. Попитайте го как и кога ще си получите резултатите от съответните изследвания. Какво да правите с резултатите - как да се свържете отново със спецалиста, за да ги коментирате. Попитайте го какво да правите, ако не се подобри състоянието ви. Колко време трябва да чакате преди да потърсите помощ отново. Как да се свържете с него отново -  (обикновено по телефон или онлайн). Важно е да знаете, че първото лечение не винаги е успешно. Лекарите имат план B, C, D... но трябва да им кажете, ако нещо не работи.

Коментирайте, ако предписаните лекарства са по-скъпи, отколкото сте очаквали. Може да попитате за еквивалент. Ако е необходимо да презаверите рецепта, не чакайте в последния момент с последната доза. Направете го достатъчно рано, за да не оставате без медикаментите, които са ви необходими.

Все пак не е нужно родителите да пишат какво да пита детето лекаря си с искане за съответни терапии. Нека лекарят прецени кое е най-доброто. Важно е само да бъде насърчавано да посети специалист.

Да бъдете „здравно грамотни възрастни" не означава да знаете всичко, преди да видите лекаря. Означава да сте подготвен, да говорите открито и да задавате правилните въпроси..