Важните етапи на сближаване между мъжа и жената

Много е важно да се премине през определени етапи, за да бъде една връзка устойчива и да се развие стабилно. Това важи както за нови връзки, така и за такива с дълга история, които сякаш „загиват" – често причината е в това, че някой от етапите не е бил изживян пълноценно.

 Привличане

Първо идва физическото привличане. Това влечение е онази енергия, която вдъхновява мъжа – то не е запазено само за младостта, а важи за всяка възраст. Жените обикновено се влияят по-малко от външността на мъжа – по-важни за тях са интелектът, чувството за сигурност и отговорността му.

Ако тя твърди, че е любов от пръв поглед, че „разбрала още щом го видяла", най-вероятно е активирала собственото си въображение. Това е честа грешка – да вярваш, че можеш да разпознаеш „човека за теб" без да сте минали през реална комуникация и опознаване. Без фундамент, връзката е като самолет, вдигнат от неопитен пилот: трудно се приземява.

Неопределеност

След първоначалния ентусиазъм мъжът често изпада в съмнение: „А дали наистина е тя?" – и изведнъж му се приисква да не звъни, да се отдръпне. Това е нормална част от психологията му. Жената тук трябва да остане спокойна. Ако той не се обади – не го преследвайте, не задавайте въпроси от типа „Какво става с нас?" – той сам не знае още. Мъжката психика работи като ластик – колкото повече се отдръпне, толкова по-силно може да се върне обратно, стига да не бъде притискан.

Желание за изключителност

Ако мъжът премине през съмненията и жената не го наказва за тях (например със студенина или укори като: „Сетил се да се обадиш – влакът отдавна замина!"), у него се заражда силно желание да бъде само с тази жена. Важно е да се отбележи: на този етап не става въпрос за физическа близост. Прибързаната интимност може дори да навреди. Много връзки се провалят, защото жената не позволява на мъжа да премине сам през етапа на колебания. Така се случва и бракове, продължаващи с години, в които мъжът никога не излиза от „неопределеността".

Емоционална близост

Тук започва истинското опознаване. Хората започват да виждат и „другата страна на медала" – не само добрите, но и трудните черти на характера. Ако жената се страхува да покаже себе си, стреми се да изглежда винаги перфектна, не изразява емоциите си – това показва липса на доверие и ниска ценност на връзката за нея. Подтиснатите емоции не изчезват – те се натрупват и рано или късно избухват, често разрушително. Това е и радостен етап – защото хората могат да бъдат себе си. Но ако го направят твърде рано, без да има изградена основа, рискуват разочарование.

Готовност за обвързване

Това е периодът преди брака, в който хората вече имат ясна представа дали могат да изградят живот заедно. На този етап можем спокойно да кажем: „Обичам те, но може би не достатъчно, за да прекарам с теб целия си живот."

Възможно е да обичаме много хора. Но малцина са тези, с които можем реално да изградим съвместен живот. Голяма грешка е да мислим: „Щом го/я обичам – значи това е Той/Тя."

Един индиец казал на американец: „Знаеш ли защо при вас има толкова разводи? Защото се жените за хората, в които се влюбвате. А при нас се опитваме да се влюбим в тези, за които се оженим."

Звучи парадоксално, но има дълбока истина. Ако една двойка премине съзнателно през всички етапи на сближаване, дори и без бурна първоначална страст, любовта може да се появи – истинска, устойчива и осъзната.