Превръщаме се в онези, които сме обичали

За да не се превърнем в източник на емоционална „садо-мазо инфекция" в отношенията си, трябва да усетим, изживеем, осмислим и приемем своя негативен опит. Да разберем и искрено да съжалим предишния партньор, с когото не се е получило. Този, който някога ни е наранил. Този, в когото – с времето – самите ние сме се превърнали.

Има случаи, когато се превръщаме в тези, които сме обичали.

И започваме да повтаряме именно онези неща, заради които сме се разделили с тях. А ако бъдем честни – не ние сме ги напуснали, а те нас. Оставили са в душата ни емоционален заряд, който така и не сме изразили. Той, като мина със закъснител, чака своя момент. И рано или късно... го дочаква.

Мила, нищо неподозираща „жертва", весело върви по слънчевата страна на живота. В душата ѝ има лекота, като на пеперуда. Единственото, което липсва, е онзи „жесток блясък" на нашето преродено лице на любовта. И ако случайно се пресече с някого на заляната със слънце улица, то неговият (и нашият) незавършено възприятие, което най-вероятно ще стигне своя край.

В даден момент всеки от нас е бил емоционално нараняван. Харесвало ни е или не – имали сме причини да търпим тази болка. А някои дори са изпитвали извратено удоволствие от нея. Но именно хората, които са били готови да понасят безкраен дискомфорт, може да са ви зарязали. Не вие си тръгнахте първи. Вашият мъчител просто се измори да ви измъчва.

След време... се появява някой, който е готов да търпи вашите „прищевки". Но точно тогава се появява някой нов – и вече вие сте този, който започва да наранява.

Изведнъж виждате в себе си нещото, което някога ви е смачкало. И осъзнавате, че то не ви е направило по-силен, а е покълнало у вас – за да направи по-слаб другия. Вашият нов партньор.

С известно недоумение, като под влияние на някаква външна сила, започвате да възпроизвеждате онзи сценарий, който някога ви е съкрушил. Сякаш не можете да спрете.

И пак: превръщаме се в онези, които сме обичали.

Ако се замислим над случващото се, изводът е ясен – в новата връзка вероятно също ще настъпи раздяла. Но този път – по ваша инициатива. И новият човек ще бъде „заразен" от болката, която носите. Ще продължи по пътя си със своя незавършен опит.

Какво можем да направим, за да не предаваме болката нататък?

За да не се превърнем в носители на тази емоционална „зараза", трябва да изживеем болката си, да я осъзнаем и приемем. Да простим на онзи, който ни е наранил. Да съжалим от сърце за нещата, които са се случили. И най-вече – да разпознаем онези части в себе си, които вече приличат на него. Тогава – и само тогава – няма да се превръщаме в отражението на любовта, която ни е наранила.