Как преместването на стрелките ще се отрази на тялото ви

Въпреки че много специалисти предупреждават, че смяната на часовото време може да причини сериозни поражения върху здравето ни и този уикенд върнахме стрелките с час назад. Може би този "допълнителен час сън" е зарадвал мнозина, но как точно влияе тази малка промяна върху нашия сън и настроение, коментират експерти за Euronews.com.

Както казва и изданието, все повече учени и организации настояват за прекратяване на двукратната годишна смяна и въвеждане на постоянно стандартно време.

Европейският съюз предложи да премахне сезонната промяна още през 2018 г., а Европейският парламент подкрепи идеята. Държавите членки обаче не успяха да се споразумеят дали да останат на стандартно или на лятно часово време и затова часовникът продължава да се „движи" напред и назад всяка година.

Според специалистите есенната промяна е далеч по-лека от пролетната, която е свързана с увеличен риск от сърдечни удари и пътни инциденти. Все пак, и настоящата промяна не е напълно безвредна, тъй като нарушава циркадния ритъм – вътрешния 24-часов биологичен часовник, който регулира съня, бодростта, производството на хормони и настроението.

Доцентът по психиатрия в Университета в Хелзинки проф. Тимо Партонен, обяснява пред Euronews Health: „Всяка клетка в човешкото тяло има свой вътрешен часовник, но има и основен часовник – група неврони в мозъка, които следват светлината, изгрева, залеза и тъмнината чрез сигнали от очите". Според думите му, начинът, по който този часовник функционира, влияе директно на това колко добре спим и как се чувстваме емоционално. Именно затова е толкова важен.

Лятното часово време представлява практика, при която часовниците се преместват с един час напред през пролетта и се връщат обратно през есента, с цел да се използва по-добре дневната светлина. Тази система се прилага в по-голямата част от Европа, Северна Америка, както и в части от Африка и Азия.

„Обикновено, въпреки оплакванията, че вечерите стават по-тъмни, есенната промяна се възприема като по-малко болезнена," казва проф. Малкълм фон Шанц, хронобиолог от Университета Нортъмбрия.

„Онези, които не харесват промяната, обикновено се оплакват, че вече е тъмно, когато излизат от работа. Но това не се дължи на смяната на часа, а просто на географията – по това време на годината няма достатъчно дневна светлина, за да бъдат и сутрините, и вечерите светли", казва още Шанц и допълва, че биологично

 светлината сутрин е много по-важна за организма, отколкото тази вечер.

Партонен също смята, че тази смяна е по-безболезнена, но

 предупреждава, че сънят първоначално може да не бъде толкова освежаващ, както през лятото. „Има и риск хората да не използват допълнителния час за сън, а да останат будни по-дълго, натрупвайки още недоспиване," добавя експертът.

Как времевата промяна влияе на тялото

Пролетната промяна, която „отнема" един час сън, е свързана с краткосрочни скокове в пътни инциденти, липса на сън и сърдечни удари. Според данни на Американската сърдечна асоциация, в деня след преминаването към лятно часово време има 24% увеличение на сърдечните удари. Октомврийската промяна е по-лека, но също може да има ефекти.

Изследване от 2025 г., проведено от Университета „Джон Мур" в Ливърпул и Университета в Оксфорд, установява, че жените са по-склонни от мъжете да съобщават за повишена тревожност, объркване и стрес в дните след промяната. Нарушенията в режима на децата – като по-късно лягане и трудности при събуждане – също повишават стреса в семейството. По-широки проучвания показват, че честите смени на часовото време могат да имат дългосрочни последици за здравето.

Учени от Станфордския университет установяват, че двукратната годишна смяна на времето е свързана с по-висок риск от инсулти и затлъстяване. Изследването сравнява три модела – постоянно стандартно време, постоянно лятно време и текущата практика на двукратна смяна – и заключава, че последната е най-неблагоприятна.

Моделите на изследването показват, че постоянното стандартно време би могло да предотврати около 300 000 инсулта годишно и да намали случаите на затлъстяване при 2,6 милиона души. Постоянното лятно време би донесло около две трети от тези ползи.

Поддържането на постоянен режим на сън е един от най-важните, но често подценявани фактори за дългосрочно здраве.

„Знаем, че е важно, и знаем, че тялото ни може да понесе известни отклонения. Но според епидемиологичните данни е най-добре да се минимизират колебанията," обяснява проф. фон Шанц.

Той описва навика да се „наваксва" със съня през уикендите – наричан социален джет лаг – като биологично разрушителен.
„Много хора стават рано през седмицата и спят до късно през уикенда – все едно пътуват до друга часова зона в петък и се връщат обратно в понеделник. Това има същите негативни последици като честото пътуване през часови зони," казва той.

Изследване, публикувано в Journal of Epidemiology & Community Health, установява, че хората с нередовен режим на сън и бодърстване имат с 26% по-висок риск от сериозни сърдечно-съдови инциденти – като инфаркти и инсулти – дори ако спят препоръчителните 7–9 часа на нощ.

Експертите са единодушни: използването на допълнителния час за истинска почивка, а не за по-късно лягане, може да направи прехода по-лек. „Лягайте достатъчно рано," съветва д-р Партонен.

„Ако промяната е в нощта между събота и неделя, си легнете по обичайното време – или малко по-рано. Така ще използвате допълнителния час за сън и ще намалите риска от недоспиване."