В Деня на народните будители почитаме хората, които са ни научили да мислим, да вярваме, да не забравяме кои сме. Днес будителството изглежда различно. Не винаги ще го открием на катедрата или сред авторите на книги, нито в медийното пространство. Може дори да се почувстваме измамно "събудени" от празни речи. Будителят днес може да изглежда доста по-скромно - да седи на пода, да реди пъзел и да учи едно дете какво значи да бъде добър човек.
Будителството вече се случва в обикновените моменти, които често пропускаме. Когато детето види как се отнасяме с хората около нас, как спираме да помогнем, как се държим с уличните животни, колко сме спокойни по пътищата и качеството на книгите, които ама наистина четем. Децата попиват не казаното, а показаното и единствено примерът е този, който може да ги научи.
Затова и когато се обяснява, че днешните подрастващи са "глезени" или не учат достатъчно, да погледнем нас през техните очи. Да се подсетим кога последно се държахме грубо, кога се ядосахме на някого или проявихме агресия. И да им кажем, че не сме безгрешни, но се стараем и прощаваме, когато намерим сили да се извиним и да признаем, че уязвимостта не е слабост, че всеки греши, но е важно да носи отговорност за действията си. Тогава може и да си позволим да повярваме, че имаме шанс за будно общество.
Да загасим телевизора, ако това, което се показва е единствено зрелище без послание, да превърнем класните стаи в пространство, където не само се преподава, но идецата се усещат чути и разбрани. Защото да си будител днес не означава да учиш другите на истини, а да ги оставиш да ги открият сами, дори и през грешките си. И като че ли най-важният урок, който можем да оставим, е този че светът се променя не с високопарни думи, а с малки дела, всеки ден.
На този Ден на народните будители би било ценно да усетим, че най-важната ни роля не е да възпитаваме „перфектни деца", а будни хора — с отворени очи и съвести.
Коментари (0)
Вашият коментар