Защо някои винаги гонят, а други бягат? Проверете от кои сте вие

Някъде между първия смях в детската градина и първото „не ми викай" от възрастен партньор се оформя начинът, по който търсим другите и по който ни търсят. Този начин има име: стил на привързаност. Някои хора носят в себе си спокойна увереност, други - тих страх, трети предпочитат да не отварят вратата. Това не е фраза от някоя модна психология; това са над петдесет години научни наблюдения, измервания и репликации - от Джон Боулби и Мери Ейнсуърт до модерните изследвания върху възрастни, които свързват тези модели с щастие, здраве и работоспособност.

Какви са типовете и как да ги разпознаем

Представете си, че любовта е танц, а всеки от нас влиза на дансинга с определен „стил на стъпките". Едни се движат уверено, естествено и с чувство за ритъм - това са сигурните. Други се хвърлят в партньора с такава страст, че понякога го изместват от сцената - това са тревожните. Трети пък танцуват леко встрани, със стойка „аз сам ще си танцувам, благодаря" - избягващите. А има и едни много интересни участници, които ту влизат, ту излизат от танца, сякаш не са сигурни дали музиката им харесва - дезорганизираните.

На теория е просто: представете си две оси - тревожност и избягване. Колкото по-ниски са и двете, толкова по-сигурно ви е сърцето. Ако тревожността се надига, вие сте от хората, които имат нужда да чуят „тук съм", иначе умът ви най-бързо започва да пише катастрофални сценарии. Ако избягването доминира - не че не искате близост, просто предпочитате тя да идва в „еко-разфасовка" и на дистанция. А ако и двете са високи - тогава близостта е като любим десерт: искате го, но ви е страх да не ви заболи стомахът.

Колко често срещаме всеки тип

Новината е добра: повечето хора всъщност са сигурни. Статистиката сочи около 60% - тоест шансът да срещнете човек, който не драматизира и не бяга в неизвестна посока при първата уязвимост, е съвсем реален. Останалите проценти са разпределени между тревожните романтици и независимите избягващи, които също не са никак малко. И макар цифрите да се променят според изследването, картината е ясна: значима част от нас носи в себе си модели, които влияят на връзките, психиката и дори кариерния ни избор - често без да си даваме сметка.

Защо се формира този стил

Всичко започва от онези първи, тихи сцени от живота, в които някой ни е държал, отговарял на плача ни, успокоявал или... не. В тези моменти мозъкът записва своеобразен „потребителски наръчник" за отношенията: Светът безопасен ли е? Хората отговарят ли? Мога ли да разчитам на някого?

Но важно е да се подчертае - това не е съдбовна присъда. Изследванията показват само вероятности, не предопределение. Може да сте имали идеално детство и все пак да сте тревожни във връзките. Или да сте израснали в хаос, но днес да сте най-стабилното рамо за опора. Опитът, връзките, травмите, подкрепата, терапията - животът след детството е дълъг и удивително способен да пренаписва стари сценарии.

Как стилът влияе на връзките, здравето и работата

Сигурните влизат във връзките като хора, които знаят къде стои мястото им - не защото се имат за перфектни, а защото умеят да подават и да приемат. Те управляват емоциите си по-леко, имат по-стабилни отношения и по-рядко изпадат в драматични цикли.

Тревожните носят сърце с алармена система - чувствително към всяка промяна в тона, погледа или интервала между две съобщения. Това ги изморява, партньорите им - понякога също.

Избягващите предпочитат собственото си пространство - не защото са студени, а защото уязвимостта им се струва прекалено рискована. Те често са успешни в работа, но трудни за „разкодиране" в интимен план.

А последната група - дезорганизираните, се люлее между нуждата от близост и инстинкта да избяга от нея. Това е вътрешен двубой, който носи много напрежение и понякога се проявява в бурни, непостоянни отношения.

И не, това не са просто психо-етикети. Има солидни данни, че стилът на привързаност влияе на психичното здраве, устойчивостта при стрес, дори на физическите симптоми. Оказва се, че любовта си пробива път чак до физиологията.

Как да разберете кой сте вие: кратък вътрешен тест

Не трябва да се затваряте с тестове от сто въпроса, за да се ориентирате. Просто се попитайте: Как реагирам, когато някой, когото обичам, се отдръпне или стане по-студен?

• Ако вътрешно се задейства пожарна аларма, тревожният стил ви е познат.
• Ако се успокоявате и си мислите „хубаво, имам си и малко въздух", вероятно сте сигурни.
• Ако предпочитате да намалите емоционалното „слушане" и да се върнете към собствените си занимания - това прилича на избягване.

Как да общувате с различните типове

Представете си, че всеки стил идва със своя вътрешна операционна система.

Тревожните работят със съобщение: „Кажи ми, че си тук." За тях магията се случва чрез яснота, топлина и последователност.

Избягващите живеят под мотото: „Не ме задушавай - аз пак ще дойда." При тях натискът за близост води до обратен ефект, но свободата често отваря сърце.

Сигурните... ами те са най-доброто: стабилни, успокояващи и често заразителни с баланса си.

И при всички важи едно: меката комуникация отключва много врати, включително най-скоро заключените.

Може ли да се промени стилът и как?

Абсолютно - и това е може би най-оптимистичният факт. Ние не сме заключени в модела, който детството ни е подарило. Да, привързаността е относително стабилна, но не е бетонна плоча. Нова любов, стабилни приятелства, корективен опит, терапия, работа със себе си - всичко това има доказан ефект.

Някои хора стават по-сигурни след една здрава, зряла връзка. Други - след като най-накрая се научат да казват „имам нужда". Понякога процесът е бавен, понякога е рязък. Но е възможен и си струва.

Какво означава това за ежедневието

Когато се движим към повече сигурност, всичко малко по малко се подрежда: реакциите ни стават по-малко бурни, отношенията - по-спокойни, работните отношения - по-смислени, тялото - по-отпуснато. Това е като да настроиш вътрешния си компас и изведнъж пътят става логичен.

Кратка „работна" програма за повишаване на сигурността

Започнете с наблюдение. После добавете малки, честни разговори. После поемете дребни емоционални рискове. И ако вътре има болка, която сте крил(а) години, намерете терапевт, който знае как да работи с привързаността. Това не е магия, а последователна грижа за собствената емоционална архитектура.