10 от най-великите мистерии с убийства

С появата на новия филм Knives Out: Wake Up Dead Man в стрийминг платформите BBC представя още няколко изключително хитроумни и объркващи мистерии, които си струва да гледате и четете.

Когато Knives Out на Райън Джонсън излезе през 2019 г., той беше широко признат за филм, който върна жанра на криминалната мистерия към живот и го представи на нова, по-широка публика. Шест години по-късно поредицата вече е утвърден франчайз, а третият филм Wake Up Dead Man излезе в Netflix. Със звездния си актьорски състав, воден от блестящия Даниел Крейг, тази част очевидно отдава почит на великите криминални автори от миналото, сред които Джон Диксън Кар и Агата Кристи. Имайки това предвид и ако търсите още загадки, в които да се потопите след финалните надписи, ето десет от най-интелигентните убийствени мистерии, създавани някога на страницата или на екрана:

"Пъстрата лента" (1892) – Артър Конан Дойл

Нито един списък с криминални мистерии не би бил пълен без произведение за Шерлок Холмс. Много от разказите и романите с детектива от Бейкър стрийт заслужават внимание, но "Пъстрата лента" се откроява с особено заплетен (буквално) елемент в сърцевината на престъплението. Дойл изправя Холмс пред класически случай на „заключена стая" – престъпление, което изглежда невъзможно, извършено в строго ограничено пространство. Първоначално публикуван в The Strand Magazine през 1892 г., разказът се върти около разследване на предишно убийство, което подсказва непосредствена опасност за оцелялата сестра на жертвата. Историята е леко сюрреалистична, но изключително въздействаща, с мрачно и зловещо настроение.

„Невидимият човек"  („The Invisible Man", 1911) – Г. К. Честъртън

Г. К. Честъртън се чувства еднакво уверено както в политиката и философията, така и в криминалната проза. Именно второто му носи най-голяма популярност благодарение на разказите за скромния свещеник-детектив отец Браун. Неговата морална интуиция и теологическо проникновение правят историите едновременно остроумни и интелектуално провокативни. „Невидимият човек" представя едно от най-озадачаващите убийства в творчеството на Честъртън. Младият изобретател Конрад твърди, че е преследван от мистериозен нападател, наричан „невидимия човек". Когато е открит мъртъв в строго охраняван дом, без никой да е видял влизане или излизане на извършителя, изглежда, че преследвачът му наистина е бил невидим. За щастие, отец Браун е наблизо, за да внесе яснота.

"Убийство в дома на свещеника" (1930) – Агата Кристи

Предвид огромното ѝ творчество, Агата Кристи спокойно би могла да заеме целия списък. От създаването на Еркюл Поаро до самостоятелните ѝ романи, тя остава ненадминатият майстор на „кой е извършителят". Другият ѝ велик образ е Мис Марпъл (най-добре пресъздадена на екрана от Джоан Хиксън през 80-те), а „Убийство в дома на свещеника" е нейният дебют. Убийството на полковник Протеро, намерен мъртъв в кабинета на местния свещеник, усложнена от манипулирани доказателства и поредица от самопризнания. Резултатът е един от най-удовлетворяващите и изкусно изградени романи на Кристи, съчетан с блестящ портрет на героите.

 The Hollow Man (1935) – Джон Диксън Кар

Що се отнася до мистериите с „заключени стаи", малко произведения могат да се мерят с The Hollow Man. Романът е споменат и в Wake Up Dead Man от детектива Беноа Бланк (Даниел Крейг), а Райън Джонсън го определя като „невероятно сложна пъзел-мистерия". С участието на редовния герой на Кар – д-р Гидеон Фел – историята проследява убийството на професор Чарлз Гримо, открит прострелян в кабинета си малко след посещение на мистериозен гост, който изчезва безследно. Книгата е прочута и с емблематичната лекция на Фел за природата на „заключените стаи", често публикувана самостоятелно като есе.

 „Зелено за опасност" (1946) – Сидни Гилиат

Британският режисьор Сидни Гилиат адаптира роман на по-слабо познатата, но изключително умела писателка от Златната ера на криминалната литература – Кристиана Бранд. Благодарение на опита си като сценарист на Лейди изчезва (1938), Гилиат засилва напрежението в и без това заплетената история. Филмът следва инспектор Кокрил (Алистър Сим), който разследва двойно убийство. Едното е изкусно извършено по време на хирургична операция, а другото – с цел да бъде елиминиран свидетел, на фона на военновременна Англия. Разследването разкрива сложна мрежа от отношения и напрежение в малък болничен екип.

The Living and the Dead (1954) – Бойло и Нарсежак

Френският писателски тандем Пиер Бойло и Тома Нарсежак доминира криминалния жанр през 50-те години с поредица от психологически трилъри. Сред тях е и The Living and the Dead, романът, вдъхновил "Световъртеж" (1958) на Алфред Хичкок. Историята демонстрира умението им да съчетават емоционална травма с брутални сюжетни обрати. Парижкият адвокат Роже е помолен от приятеля си Жевен да разследва странното поведение на съпругата му и неизбежно се влюбва в нея. Следва тревожна смесица от привидно свръхестествени намеци и безпощадна криминална интрига.

L'uccello dalle piume di cristallo (1970) – Дарио Ардженто

Италианският жанр джало е задължителен за почитателите на по-кървавите криминални мистерии. Вдъхновени от криминалната литература, тези филми добавят елементи на хорър и силно стилизирано насилие. Дебютът на Дарио Ардженто демонстрира изключителен визуален усет и психологическа дълбочина. Когато американският писател Сам (Тони Музанте) става свидетел на опит за убийство в римска галерия, той е въвлечен в кошмарно разследване, преследван от убиец. Филмът съчетава драматични обрати с насилие до самия край.

"Черната кула" (1975) – П. Д. Джеймс

П. Д. Джеймс, заедно с Рут Рендъл, наследява Агата Кристи като водеща фигура в британската криминална литература. Романите ѝ за инспектор Адам Далглиш са нейното най-значимо постижение, а „Черната кула" е сред най-мрачните им представители. Докато се възстановява от левкемия, Далглиш се озовава в селски дом за възрастни, където започват поредица от подозрителни смъртни случаи. Макар някога да е критикуван за бавно темпо, днес романът ясно демонстрира силните страни на Джеймс: психологическа дълбочина, прецизен стил и меланхолична атмосфера.

 Sleuth (1972) – Джоузеф Л. Манкевич

Адаптация по пиесата на Антъни Шафър, Sleuth е може би най-саморефлексивният филм в списъка. Героите отлично познават клишетата на криминалния жанр и умело ги използват. Криминалният писател Андрю (Лорънс Оливие) се изправя срещу любовника на съпругата си – Майло (Майкъл Кейн), а сблъсъкът им се превръща в опасна игра на манипулации, фалшиви престъпления и власт. Филмът получава четири номинации за „Оскар" и остава незабравим благодарение на актьорската виртуозност и брилянтния сценарий.

"Имай милост за всички ни" (2001) – Фред Варгас

Фред Варгас (псевдоним на Фредерик Одоан-Рузо) е една от най-значимите съвременни френски криминални писателки. Тя продължава традицията на Жорж Сименон и Бойло - Нарсежак, като съчетава криминална интрига с готическа атмосфера. Романите ѝ за ексцентричния комисар Адамсберг превръщат Париж в град, по-близък до Виктор Юго и Гастон Льору, отколкото до съвременния ноар. Историята се върти около градски глашатай в 14-ти район, който срещу заплащане разчита зловещи пророчества за предстояща чума. Когато символи на болестта започват да се появяват по вратите, последвани от смъртни случаи, Адамсберг се впуска в мрачно и завладяващо разследване.