Киното отвъд табутата: Pillion и неустоимият Александър Скарсгард

За BDSM обществото се заговори по-открито около появата на „50 нюанса сиво", въпреки че съвсем заслужено трилогията беше осмяна за неправдоподобното илюстриране на последователите на тази култура. Съвсем скоро у нас излиза един доста по-честен с темата сюжет - Pillion с Александър Скарсгард и Хари Мелинг.  Дебютната драма на Хари Лайтън е свободна адаптация по Box Hill на Адам Марс-Джоунс от 2020 г. 

За разлика от романа, действието не е ситуирано през 70-те по време на  СПИН кризата, а пренесена в наши дни. Действието проследява динамиката в отношенията между учтивия и леко плах  Колин (Хари Мелинг) и неговия контрапункт - красивият, почти мистериозен моторист Рей (Александър Скарсгард). Двамата се впускат в доминантно-подчинена връзка, в която емоционалните и сетивните преживявания са наситени с хумор и смелост, подчертани от сложните образи, изградени от Мелинг и Скарсгард.

Филмът беше представен премиерно в Кан. У нас имаше прожекция в рамките на Киномания, а от 6 февруари може да го гледаме и по кината. С разпространението му се заема Христо Христозов от PRO8, който някак естествено зае позицията на програматор на Киномания след внезапната загуба на Владо Трифонов. „От години искам да разпространявам филми у нас, като те да са такива, с които почти никой друг не би се заел, а си струва да бъдат видени", коментира той.

Още от 2019 г. Христо стои зад кампанията на "Не ме докосвай", в който има и българско участие в лицето на Ирмена Чичикова и АГИТПРОП. Няколко месеца по-късно се залавя и с разпространението на корейския "Burning".

През 2024 г. инвестира в "Sex" и "Love" от едноименната поредица, които имаха съвсем скромно присъствие в кината. „Едно защото самите програматори се цензурират, мислейки, че такива филми няма да намерят публика, второ защото такива филми наистина трудно намират публика и трето заради липсата на по-сериозна кампания", казва още Христо. Година по-късно се сдобива с правата на Pillion, който определя като нов, измислен от него жанр - Dom-com, съчетаващ романтична комедия с елементи на доминантност и подчинение.

За Христо любовта към киното идва от пръв поглед, но вече в зрелите му години, когато се намира във Виена на прожекцията на „A Single Man" на Том Форд. До тогава познава предимно комерсиалните продукции, но „кристалната тишина" в залата и магията на този дизайнерски филм преобръщат отношението му към седмото изкуство. Скоро след това става доброволец в екипа на „София Филм Фест за учащи". По това време живее близо до Дома на киното и започва да развива тази програма, а само няколко години по-късно именно там изготвя филмовата програма. Днес можем по-често да го срещнем да прави същото във Филмотечно кино „Одеон".

Така любовта му към фестивалните проекти постепенно се сраства с него. „Целта е филмите да нямат еднократен показ, а да удължим живота им в кината, както е в цяла Европа. Пазарът ни е малък, а мултиплексите често не се интересуват от арт кино, освен ако не е нещо много специално", обяснява Христо.

Така започва новото му начинание с Pillion. Той е наясно, че хората предпочитат познатото и търсят сигурното, но също така осъзнава колко е опасно това, защото възпрепятства развитието.

 „Изкуството трябва да ни вади от зоната на комфорт, да променя перспективата ни и да дава шанс на експериментаторите. Ако не го правим, просто „затапваме" таланта", допълва Христозов.

Всъщност първите BDSM филми тръгват не от сюжетите за възрастни, а от арт киното. Още през 1930 г. Луис Бунюел създава със Салвадор Дали "Златният век". Филмът е още по-скандален от предходния им съвсемстен проект "Андалуското куче" (1928). Премиерната прожекция е спряна след силното недоволство на крайната десница, които не приемат предложения разказ, в който ясно прозира критиката на Бунюел към католицизма. Това води до пълна забрана на продукцията почти 50 години и е първата цензурирана продукция в света. Бунюел ще създаде по-късно и „Дневна красавица" (1967) с Катрин Деньов, където също директно засяга темата за властта и подчинението, за недоизказаните фантазии.

Друг такъв пример е „Нощният портиер" (1974) на Лилиана Каван с Шарлот Рамплинг и Дърк Богард, където е описана връзката между бивш нацистки офицер и някогашната негова жертва от концентрационен лагер. Знаков филм е и адаптацията на творбата на Маркиз дьо Сад от Пазолини – "Сало, или 120-те дни на Содом".

Действието е ситуирано по времето на Мусолини, когато социалната йерархия е строго определена. Филмът умишлено я представя по отблъскващ начин чрез сцени на сексуално насилие, които илюстрират злоупотребата с власт и бруталността на системата.

Именно през провокиращите сцени в тези продукции на преден план се извеждат темите за вината, властта, желанието, което не се вписва в социалните норми, което е неудобно. Може да се приемат и като контрапункт на лъскавия секс, обещаващ илюзорна романтика и вечна любов. Това друго кино сваля розовите очила, за да покаже, че често желанията на човек са неразбрани, странни и не винаги ролите във връзката са равни. 

В по-съвременното кино се появяват и заглавия като „Секретарката" (2002) на Стивън Шейнбърг с Маги Джиленхол и Джеймс Спейдър и „Херцогът на Бургундия" (2014) на Питър Стрикланд със Сидсе Бабет Кнудсен. 

Подобни отношения има и в сериал като „Милиарди" (2016) с Пол Джиамати.

„Pillion е история за границите и колко е трудно да ги поставиш и отстоиш. Понякога умишлено оставяме някой да ги пробие, вярвайки, че това е любов", обяснява Христо и допълва, че филмът вече е постигнал изключителен успех във Великобритания с над милион паунда бокс офис.

По думите му, у нас темата е силно политизирана, докато определени партии се активират предизборно да атакуват подобни събития без дори да са гледали филмите, какъвто е случаят с „Близо" на Лукас Донт.

„Обществото ни е на ръба на хомофобията, защото темите са непознати и ни липсва законова уредба, каквато цивилизованият свят (включително Гърция) вече има", казва още той и допълва, че това е парадоксално за общество, което посреща артисти като Азис и Иво Димчев с аплодисменти, а в следващия момент агресивно защитава само „традиционното семейство".

„В крайна сметка всичко опира до уважението" – заключава Христо: „Уважението е способността да виждаш другия в неговата уникалност, без да искаш той да ти угоди. Както казва Ерих Фром в „Изкуството да обичаш": Любовта е рожба на свободата". Киното трябва да прескача граници и да отваря прозорци".

Pillion се очаква от 6 февруари в кината.