Мелания Тръмп си направи суперскъп филм, салоните - празни

Документалният филм „Melania" трябваше да бъде интимен портрет на една от най-загадъчните първи дами в съвременната политика. Вместо това се превърна в пример как киното може да изглежда като луксозен пиар проект, обвит в мълчание, пари и много неудобни въпроси.

Още преди зрителите да видят първия кадър, чуждата преса вече беше категорична: това не е просто филм, а „скъп експеримент по пренаписване на образ" и „най-луксозният опит да се превърне дистанцията в дълбочина".

„Красив, елегантен и... празен"

Реакциите след премиерата бяха всичко друго, но не и единодушни. Част от американските медии описаха „Melania" като „безупречно заснет, но болезнено стерилен". Други бяха по-директни: „филм, в който камерата е навсякъде, но съдържанието – никъде".

Мелания Тръмп говори малко, гледа много и остава на безопасно разстояние от всичко спорно. За някои това е стил. За други – умишлена стратегия. „Това не е документален филм, а витрина", пишат коментатори, които отбелязват, че най-шумното във филма е онова, което липсва: конфликт, позиция, риск.

Черен килим, тежка символика

Премиерата във Вашингтон също не остана незабелязана. Вместо червен килим – черен. Вместо актьори – министри и хора от властта. Медиите отчетоха събитието като „по-скоро политически жест, отколкото културна премиера". Присъствието на високопоставени фигури от администрацията превърна прожекцията в сигнал: този филм иска да бъде възприеман сериозно, не просто гледан.

75 милиона долара и един много неудобен въпрос

Сумата, която стои зад „Melania", направи повече заглавия от съдържанието. Около 75 милиона долара за документален проект – цифра, която според анализатори е „абсурдна дори за стрийминг гигант". Именно тя отключи най-хапливите коментари. 

В чуждата преса се появиха формулировки като „най-скъпият документален шепот" и „филм, който струва колкото блокбъстър, но отказва да бъде дързък". От студиото отричат политически мотиви, но въпросът „защо толкова много пари за толкова малко разкрития" продължава да виси.

Режисьорът, който тежи повече от сюжета

Изборът на Брет Ратнър за режисьор само наля масло в огъня. Неговото завръщане с проект за първа дама беше определено от критиците като „лош вкус" и „излишна провокация". Част от медиите дори отбелязаха, че около филма се говори повече за това кой го е снимал, отколкото какво е снимал.

Появиха се и информации за напрежение в екипа и хора, които не са искали да бъдат публично асоциирани с проекта – детайл, който допълнително подхрани усещането за токсичност зад лъскавата фасада.

Празните салони – най-шумната присъда

След фанфарите дойде реалността. В редица кина прожекциите минаха при почти празни салони – факт, който медиите описаха като „най-честния отзив". В индустрията започнаха спекулации за изкуствено осигурено екранно присъствие, а решението филмът да бъде изтеглен от кината в Южна Африка беше прието като знак, че „Melania" носи повече политически риск, отколкото зрителски интерес.

Филм или огледало на епохата

В крайна сметка „Melania" е по-малко портрет на една жена и повече диагноза на времето, в което живеем – време, в което документалното кино може да струва колкото фантастичен епос, но да избяга от всяка неудобна истина.

Филмът може и да е „красив", както го описва самата Мелания Тръмп. Но въпросът, който остана след него, е далеч по-груб и далеч по-интересен:
може ли образът да бъде купен, когато съдържанието отказва да говори.

Включете се в нашия Вайбър канал, за да научавате най-важното и най-интересното.