Случвало се е на всеки: отивате до кухнята за чаша вода, отваряте хладилника... и изведнъж нямате представа какво търсите. Влизате в спалнята за ключовете и още на прага мисълта изчезва. Или прекъсвате разговор с „Само да кажа нещо..." и забравяте какво точно.
Това не е признак на разсеяност или проблем с паметта. Психолозите наричат явлението „ефект на вратата" и то разкрива нещо любопитно за начина, по който работи умът ни.
Как мозъкът организира деня ни
През деня вниманието ни постоянно се движи между различни „нива" - от големите цели (кариера, проекти, лични планове) към конкретните задачи (имейл, телефонно обаждане, среща) и чак до дребните действия (да вземем ключовете, да налеем кафе).
Когато всичко върви гладко, много от тези действия се случват автоматично. Ако шофирате от години, не мислите за всяко движение на волана - вниманието ви е заето с маршрута или разговора. Но щом попаднете в сложна ситуация на пътя, фокусът рязко се измества към детайлите.
Точно това непрекъснато „превключване" между нивата ни позволява да функционираме ефективно. Понякога обаче системата дава малък бъг.
Защо една врата „рестартира" мисълта ни
Мозъкът ни обича контекста. Спомените и намеренията са свързани с конкретна среда като физическа и ментална. Когато преминем през врата, ние не просто сменяме стаята. Сменяме контекста.
Изследвания показват, че прагът на вратата действа като своеобразна психологическа граница. Мозъкът ни регистрира ново „събитие" и започва да организира информацията като отделен епизод. Това помага да поддържаме ред в паметта си, но понякога води до изтриване на краткосрочната цел.
Затова планът „Вземи ключовете!" може да се изгуби точно в момента, в който прекрачите прага на спалнята.
Не става дума за слаба памет
Интересното е, че подобни моменти са по-скоро признак за нормално, дори ефективно функциониране на мозъка. Паметта ни е изградена като мрежа от асоциации. Когато контекстът се промени рязко - ново пространство, нова мисъл, нов стимул - активната „нишка" може да се прекъсне.
В динамичния ни начин на живот това се случва често. Прескачаме между чатове, задачи, известия, разговори. Всяко такова преминаване е като миниатюрна „врата", която затваря предишния епизод.
Как да намалим ефекта
Макар да е напълно нормален, ефектът може да бъде ограничен с няколко малки трика:
Формулирайте намерението си на глас: „Отивам за ключовете."
Визуализирайте обекта, който търсите.
Намалете паралелните стимули, например не проверявайте телефона по пътя към друга стая.
Ако забравите, върнете се в предишното пространство, често това „възстановява" контекста.
Малките забравяния в голямата картина
Вместо да се ядосвате, приемете тези моменти като естествена част от начина, по който мозъкът структурира реалността. Сменяме пространства, роли и задачи десетки пъти на ден. Логично е понякога мисълта да остане от другата страна на прага.
В крайна сметка „ефектът на вратата" не е слабост. Той е напомняне, че живеем в свят на постоянни преходи и че вниманието ни, колкото и гъвкаво да е, също има своите граници.
Коментари (0)
Вашият коментар