Както повечето непретенциозни на вид растения тиквата е едновременно много вкусна и полезна, но за нас е новина само второто предимство. Държим се с него леко шизофренично, като го употребяваме ту като плод, ту като зеленчук. Но дори и за облог едва ли ще се сетим за всички добрини, които предоставя за здравето.
Вече цял месец медиите в САЩ пишат с тревога за многото дъждове тази година, които съсипали реколтата в много райони. Направо трагедия.
Няма рационално обяснение защо благоденстващи народи третират тиквата само като суровина за фенери. Или защо там, където все пак е на почит във фермерските среди, я добиват само за извличане на олио от семките й. А всичко останало, за да не се хвърли все пак, отива за фураж. Справка - проверете колко на брой традиционни рецепти с тиква има в западната кухня. Разнообразието е повече от скромно. Ако все пак през последните 20-ина години списъкът се увеличава, това е ехо от мултикулти нагласите на хедонистите.
Така германци, холандци, белгийци, американци и други нации, макар и плахо, се хвърлят в “авантюри” с тиквени супи с мускатово орехче от индийската кухня. Или с модернизиран до мъфин вариант на азиатските сладкиши с таква. Последната приумица, която минава безпрепятствено границите, е лате с тиквен мус.
За тиквеник, рачел, печена тиква с мед и орехи, кебап в тиква или салата с глазирана тиква трябва да бъдат убеждавани, но не знаят какво губят.
В контекста на нереализираните ползи дори и за нас обаче остава суровата тиква. Там съкровището от полезни вещества е като в пещерата на Али Баба. В топ 5 са каротините, витамините от група В, калият, омега-3 мастните киселини и двойката, провъзгласена за спасител на очите - лутеин и зеаксантин. Приемлив и за вкуса суровояден вариант е твърдите парчета да се пуснат в машината за сок.
При желание може да се приготви и с малко парче корен от джинджифил за аромат и зелена ябълка за кисело-сладка свежест.
Само от една порция тиква си набавяме 200% от нужното ни за ден количество каротини. Те са антиоксидантни вещества, наричани прекурсори, защото организмът ги превръща в пълноценен витамин А. Бета-каротинът и омега-3 мазнините доказано са свързани с подобряването на зрението, силата на имунната система, здравето на кожата.
За алфа-каротина се смята, че може да е част от комплекс, който блокира размножаването на потенциално ракови клетки. Освен тях тиквата съдържа и бета-криптоксантин, както и лутеин и зеаксантин - вещества, които пазят очите от дегенерация. Калият и каротините имат отношение и към здравето на сърцето.
Няколко проучвания са показали независимо едно от друго, че хората с висок холестерол, които ядат повече зеленчуци, богати на каротеноиди като тиквата, по-рядко стават жертва на тежко сърдечно заболяване, включително на фатален инфаркт. Как го правят? Каротините пречат на свръхпроизводството на холестерол. Ефектът се подсилва, ако редовно се ядат и семките на “плод-зеленчука”, които съдържат уникално полезни мазнини и минерали.
Чрез контрол над метаболизма тиквата се включва в автопрофилактиката на диабета
и наднорменото тегло.
Помага и при стомашно-чревни заболявания. Прави го чрез фибрите (сред тях и пектини) и В-комплекс витамините. Тиквата осигурява накуп отлични количества от 5 представителя на групата - В1, В3, В6, пантотенова и фолиева киселина.
Коментари (0)
Вашият коментар