Така обичат французите

Добре де, склонна съм да се съглася с преклонението към френските вина, френската мода, френските сирена, френската плътска любов, но ще трябва да изпия доста гарафи с ” Пино ноар”, за да ме убеди някой, че французите са адекватни в емоционалните дела.

Холивудските филми ги показват като хора, които избухват в романтичност веднага щом се запознаят с някого. Да речем, че по този начин американските сценаристи показват възторга си от страстта и влюбчивостта на сънародниците на Катрин Деньов, но истината е на изток от Айфеловата кула.

Quelle surprise!*
Французите не ходят на срещи. Ако ги запиташ какво правят на първа среща, мъжете и жените от родината на Краля Слънце ще те погледнат все едно току-що си им заявил, че Маркиз дьо Сад е приключил земния си път девствен.
Французите съвсем искрено не разбират склонността на останалите народи да ходят на срещи с тотално непознати за тях хора и да прекарат два часа в разговори, които много се доближават до интервютата за работа. Най-малкото - намират ги за тотално досадни и почти болезнени.

Измислили са доста по-масов начин да си намерят половинки. Всеки петък и събота французите си правят вечерни партита, на които похапват гурме манджи, обилно полети с шампанско. Идеята на тези соарета е да смесят необвързани хора, предоставяйки им възможността да пофлиртуват и дори да разменят елегантно политическите си предпочитания и да поспорят кой е по-голям творец – Моне или Мане. За французите това е много по-секси, забавен и напълно естествен начин да се запознаеш с някого и да се опиташ да го опознаеш поне малко.

Когато стане ясно, че двама души се харесват достатъчно, за да пробват нещо, те пак се противят на типичната среща. Предпочитат да отидат на разходка. Това е идеална възможност за жената хем да покаже на господина, който има въжделения към нея, че може би тя има интерес към него, хем да събере още възхитителни погледи от случайни минувачи. Целта й е да заяви, че ако той не се старае достатъчно, може да бъде сменен с друг във всеки един момент. Дори и да започнат връзка, френските двойки продължават да ходят на онези прословути вечерни партита. Човек винаги трябва да изпробва своите възможности, нали?

Как действат французите?
Френските мъже са доста настойчиви и упорити, когато им покажат, че имат някакъв шанс. Сдобили се с телефонния номер на обекта си на желание, те не чакат три дни преди да звъннат само и само за да се направят на „тежки”. Ако пък жената не хареса мъжа, нищо не е в състояние да я накара да бъде мила с него. Отрязва го на място и никога не го гледа дълго в очите, за да не си въобрази той, че може и да се получи нещо.

Друга основна разлика в любовните привички на французите и на останалите жители на планетата е „показването” на любовта им сред приятели и семейство.
Първоначално двойката се среща на неособено публични места, избягвайки официалното представяне пред близките им хора. В зората на отношенията им жената е в пълното право да откаже на мъжа предложението му да я изпрати до дома й, смятайки, че той не е заслужил все още да знае къде точно живее.

Етикетът на френската среща изисква кавалерът да плати цялата сметка, да отваря вратата на дамата си, да дърпа стола й в ресторантите и да избягва да се заглежда по други жени, докато са заедно. Прерогатив на френските мъже е да наливат вино на жената срещу тях. Счита се за ултимативно неправилно, ако дамата сама си сипва от благоуханната напитка.

Друго тотална неприемливост в любовния свят на французите е целувката на първа среща. Намират го за безлично и шокиращо. Потомците на Жана Д'Арк приемат целуването за много важна крачка към сериозни отношения и се целуват само когато са наистина сериозни в намеренията си един към друг. След като се целунат, вратата за секса е отворена.

Нищо че спийд и турбо дейтингът вече са нахлули в родината им, французите си имат типичното френско ухажване. От векове се доверяват на любовчийските обичаи, неизменно обвързани със светлината на свещите. Мариводажите - елегантните флиртаджийски закачки, носещи името на драматурга Пиер Мариво, творил през 18-ти век, са допълнение към мистерията, с която се обвиват сънародниците на Летисия Каста. Френските мъже не си позволяват да използват клиширани фрази, с които да свалят, защото намират заучените изречения за форма на невежество. За тях ухажването е сериозен бизнес и не могат да си позволят да посрамят литературните великани като Виктор Юго и Алфред дьо Мосе, които са вдигнали летвата в астрономически височини.

Французите не вярват в легендата за любовта, която е предопределена от звездите. Скептици по природа, те са частично устойчиви на всякакви захаросани представи за вечната и неподвластна на нищо обич. Във Франция рядко любовта може да вирее без изневярата. Потомците на галите говорят по-открито за забежките си с потърпевшите рогоносци, но не търпят половинките им да имат любовници дълго време. Нищо че имат точно название за срещите на благоверните им с Другите след работа. „От пет до седем” са часовете на любовните авантюри, в които прелюбодейците се отдават на страстни ласки.

Каквито и форми на любов да съществуват на тази земя, едно е сигурно - Париж е любовната столица на света. Място, където хората обичат да обичат и да бъдат обичани, а французите са смирените пазителите на най-разтърсващото човешко чувство.

Любовни етикети:
1. Французите не ходят по срещи. Предпочитат алтернативни и по-масови запознанства.
2. Французите избират разходка пред кино и парти пред вечеря за двама.
3. Французите плащат сметката, кавалерстват на дамата и не е прието да се заглеждат по други момичета.
4. Французите ненавиждат клишетата в речта.
5. Французите не си падат и по верността.
6. Французите се целуват, когато нещата започнат да ставан сериозни.
7. Всъщност французите са артисти по душа и така изброените етикети илюстрират само посоката им на мислене. Всеки французин е достатъчно изобретателен, за да има свои уникални правила в любовта. Тя го заслужава!

* Каква изненада!