Елен Колева: Въпреки раните след Калин още вярвам в безрезервната любов

Eлен Колева е многопластова и винаги различна. Не само защото е актриса като баща си. Танцьорка, изваяна лично от майка си - хореографката Ина Колева. Поетеса, която винаги ще пази добри чувства към своя учител - писателя Калин Терзийски, дори след тяхната несполучлива и болезнена връзка. Защото преди всичко Колева е жена, която въпреки раните продължава да вярва в любовта - дори за нея тя да е едно от най-големите човешки изпитания.

-Елен, какви емоции ви владеят в момента? Можете ли да ги изразите в стихове?

- Аз зная, че съм в началото на нещо широко отвътре, но тясно отвън!

Страх имам, защото, ако не го достигна,

смисълът на моя живот ще бъде отнет.

Но така разсъждава

само слабата ми човешка същност.

А истината е, че ако не успея,

ще си е струвал самият път!

- Какви вълнения и изживявания бихте си пожелали за в бъдеще?

- Това, което искам да ми се случи, не го изричам на глас, както и пред вас не мога, за да не би злобните помисли на някои хора да осуетят моите мечти. Макар че вярвам силно в плановете на Бог за нас и че неговата воля не се влияе от човешки емоции и страхове.

- В последно време сякаш искате да превземете театралната сцена. Чувствате ли се удобно в кожата на страстна, ревнива и шумна италианка, каквато сте в постановката “Едно налице - две наопаки”?

- Винаги се чувствам добре в кожата на своите героини, защото приемам тяхната позиция и разбиране за нещата. Иначе самата аз съм много неща - и кротка, и смирена, и ревнива, и широко скроена.

- Как ще опишете партньорството си на сцената с Владислав Карамфилов-Въргала?

- Партньорството ми с Влади е много добро. Добър екип сме, рефлективни, умеем да импровизираме добре и най-вече се забавляваме.

- И двамата сте имали своите трудни житейски моменти, но в комедийния и сатиричен дух на постановката шегувате ли се често със самите себе си и вашите болки?

- Без автохумор човек не може да понесе всички превратности и несправедливости спрямо него. И двамата с Влади умеем да се шегуваме

със себе си до сълзи.

Сега ни предстои втори общ проект. Пиесата се казва “Скъпо съкровище”, от Франсис Вебер. Пиесата е френска, отново комедия и зрителите ще могат да я гледат в Театър "Сълза и смях" през тази пролет.

- На сцената или на хартия успявате да изразите максимално същността си?

- Изразяването на сцената е експанзивно и показва само една част от мен, моята способност да се превъплъщавам и да убеждавам, да въздействам. Писането е интимен акт, с който се разкривам изцяло или почти.

- Кога ще излезе втората ви стихосбирка “Бездната, в която скочих”? Какво има във вашата бездна?

- Моята втора стихосбирка “Бездната, в която скочих” е посветена на Калин Терзийски, но поради някои обстоятелства нямам намерение да я издавам скоро. Така че засега тя е замразена, докато не реша, че искам да я издам!

- Подготвяте ли трета стихосбирка и на кого ще бъде посветена?

- Рано е да се говори. В момента съм погълната изцяло от театъра и многото пътувания покрай него.

- Какъв е основният ви източник на вдъхновение?

- Усамотението и потъването дълбоко в мен самата.

- “Ние не се избираме случайно един друг. Ние срещаме само тези, които вече съществуват в нашето подсъзнание” е казал Фройд, чиято дъщеря Ана изиграхте в пиесата “Посетителят”. Вярно ли е това твърдение за вас самата?

- Фройд е бил атеист и това негово твърдение е близо до твърдението, че

няма нищо случайно нито

в избора, нито в срещата.

Но като вярващ човек ще добавя, че нашето подсъзнание е свързано с духа, който идва от Бога.

- Световноизвестният драматург Ерик Еманюел Шмит лично гледа премиерата на спектакъла на режисьора Александър Чобанов. Имахте ли възможност да разговаряте лично с него и какво си казахте?

- За мен беше силно преживяване да разговарям с Ерик Еманюел Шмит. Това, което ми каза той за образа на Ана Фройд, който съм изградила, е, че съм направила една силна и енергична Ана, готова да стигне до крайност, когато защитава житейските си позиции.

- “Никога не сме толкова беззащитни както тогава, когато обичаме, и никога толкова безнадеждно нещастни, както когато изгубим любовта” (Фройд). Беззащитна ли е Елен Колева, когато обича?

- Човешката любов е едно голямо изпитание. Да запазиш любовта дори когато те предават! Да останеш прав или полуправ, е нужна такава сила на характера и уравновесеност. Но чувствата понякога заливат, уязвяват и разголват човек. И въпреки това да срещнеш човек, с когото да бъдете две слети души и тела, е велико нещо и въпреки раните аз продължавам да вярвам в тази любов!

- Днес поддържате ли връзка с Калин Терзийски?

- Не сме се виждали и чували от "Фермата". Желая му всичко добро!

- Кои са най-важните уроци, които получихте от него?

- Да, той ще остане мой учител в света на поезията. И, надявам се, добър приятел.

- “Единственият човек, с когото трябва да се сравнявате - това сте вие в миналото. И единственият, от когото трябва да сте по-добри - това сте вие сега” (Фройд). Има ли за какво да критикувате и осъждате себе си в миналото и какво искате да подобрите у себе си сега?

- Миналото е част от общия пъзел. Но да стоим прекалено дълго в него, не е здравословно. Миналото е важно дотолкова, че на старини да има за какво да си спомняме с умиление или пък със съжаление.

Това, което съм днес, е това, което съм. А утре ще видим...

- Съветвате ли се и до днес по важните за вас въпроси с майка си Ина Колева?

- Мама е мой приятел и учител. Но тя твърде много преживя, за да я натоварвам излишно. Идва момент, когато трябва повече да щадим своите родители, да се погрижим за тях, защото в един момент те се превръщат в наши деца.

- Строга ли е била тя като майка и като балетен педагог на самата вас като дете?

- Да, беше строга, но най-добрите ми качества идват точно от нейното възпитание.

- Как актьорството надделя над танците?

- Да бъда актриса, беше детската ми мечта и аз никога не се отказах от нея, просто я последвах.

- Ако можехте, какво бихте казали днес на баща си, когото сте изгубили твърде рано?

- На баща си бих казала “Ноли ме тангере”, което означава “Докосвай ме с духа си”. Това е казал Исус на Мария Магдалена след своето възкресение. И понеже баща ми го няма отдавна, зная, че той ме докосва с духа си, когато съм на сцената. Той също беше актьор.