Ивана: От живота не се взима всичко наведнъж

Познанството ми с Ивана (Ваня Тодорова Калудова) ме накара да се запитам защо хората се взират в неща, които далеч не са интересни в нея - дали е напълняла или отслабнала, дали има мъж до себе си... Жълта ненужна проза. Ивана е кълбо от енергия, чувства, излъчва царствена женственост и силен респект. А професионализмът й е железен. И ако човек вникне в думите й в това интервю, вероятно ще стане още по-любопитен към личността й, но без капка нездрав интерес.

Припомняме ви един наш разговор с нея.

Доколко решаваща роля за изграждането ти като артист и личност изигра семейството ти?

Основната роля за това е на семейството ми, тъй като израснах сред потомствени музиканти. Баща ми отрано е проверил и разбрал, че съм музикална. Естествено много се гордееше с това и още от малка започна да ме води със себе си, когато имаше ангажименти. Пяла съм с него по събори, по сватби... къде ли не. Сега си давам сметка колко неща съм научила неусетно, в движение. “Хванала съм му чалъма”, както се казва и когато тръгнах самостоятелно по моя си път, когато се осъзнах като по-зрял артист, разбрах, че това ми е станало втора природа. Всичко дължа на семейството си - и характера, и борбеността, и силната връзка с корените ми, и това да не се отказвам, като стане напечено. Късметлийка съм!

Кои от съветите на баба ти, на баща ти и днес не забравяш? Не са ли ти казвали, че “музикант къща не храни”?

Не помня баба си. Починала е твърде млада. Но баща ми и днес ми дава съвети. Това, което най-често ми е повтарял, е, че когато правя музика, винаги трябва да ми е интересно. Казва ми: “Започне ли една работа да не ти доставя удоволствие, отказвай се. Всичко трябва да се прави със сърце. Не ти ли е на душата, по-добре не го прави!”

Приказна ли се оказа кариерата ти, след като по ирония на съдбата Митко Димитров те открива за голямата сцена в заведението “Приказките”, когато си в музикална формация заедно с бозукарката Стояна?

Отстрани може и да изглежда като приказка. Забавно е, интересно е, бляскаво е, но нали знаете как е в приказките - най-хубавото е “през девет планини в десета”, “златната ябълка” я печелиш, след като си “победил ламята”, “тиквата се превръща в каляска”, а принцът може да дойде на “бял кон”, а може и да не дойде (смее се). Не мога да се оплача от кариерата си. Да, тя така стартира наистина, но в никакъв случай не беше лесно дотук. Колко пъти ми е било нечовешки трудно, идвало ми е да кажа “край”, но не го правя! Събирам се, изправям се и започвам отново. Най-хубавото е, че приказката още не е свършила!

Кога усети, че си истински популярна и обичана от народа?

След първата награда “Певица на годината”. За мене тя имаше най-голяма стойност, най-голяма тежест и получаването й наистина беше огромно признание за работата ми.

Носителка си на много награди, сред които “Певица на десетилетието”, “Албум на годината”..., а “Певица на годината” ти е връчвана няколко пъти. Повече ли удовлетворение ти носят тези призове или те натоварват с по-голяма отговорност?

И едното, и другото. Наградите винаги носят удовлетворение. Приятно е, но наградата, каквато и да е тя, ме поставя пред по-големи отговорности. Не е въпросът да кажат, че си най-добър в нещо. Важно е да докажеш, че не напразно са казали, че си такъв. Това задължава да поддържаш ниво, да запазиш стила и същевременно да изненадваш с нещо ново. Да работиш здраво, каквото и да ти струва. Аз съм певица, а дали е на годината, на десетилетието, на столетието, няма значение, ако с песните си не изпея радостите, любовите, чувствата на хората. Тяхната оценка е моето удовлетворение и отговорност.

Как гледаш на конкуренцията в попфолка и какво е мнението ти за хората, които залагат предимно на външния си вид?

Разбира се, че е хубаво да има конкуренция. Тогава се ражда истината. Стига тази конкуренция да е градивна. Е, не мога да отрека, че и външният вид е от значение, дори от голямо. Кой не иска да изглежда добре? Плюс това ние сме в музикалния бизнес и визията е част от общия вид на продукта, който предлагаме. Проблемът идва след това, тъй като тази визия трябва да я подплатиш и с нещо друго. Хората изобщо не са глупави. Напротив, умни са, след като умеят да отсяват зърното от плявата. Затова има песни “еднодневки” и певци “еднодневки”.

Харесвам тези, които са амбициозни, но не са заслепени от амбицията.

Ако сега трябва да решаваш по кой път да тръгнеш, пак ли музиката ще избереш?

Най-странното е, че в началото си мислех, че с музика ще се занимавам между другото. Тя ми беше нещо като хоби. Майка ми имаше други амбиции за мен. Мечтаеше да стана лекар. Идеята беше да получа образование и професия. Завърших икономика и тогава не съм си мислила, че музиката ще бъде целият ми живот. Ако сега трябваше да решавам отново и имах знак, че това ще ми е призванието, щях да поема веднага по този път.

Семейство и голяма кариера съвместими ли са?

В повечето случаи не са. Голямата кариера изисква да й се отдадеш. В началото се опитах да съвместявам нещата. Животът ми преминава “на колела”, превърнах дните в нощи и нощите в дни. Резултатът от това беше, че пропуснах детските години на дъщеря си. Обратният вариант също не се получава, защото, за да компенсирам това, означава да забавя темпото си на работа. Трудно се постига баланс. Както се казва, “няма безплатен обяд”. Е, сигурно има някакъв минимален процент щастливци, при които комбинацията кариера и семейство се получава, но...

Толкова любов има в песните ти, юбилейният ти албум е озаглавен “10 години любов... и пак любов”, вярваш ли, че “Всичко е любов”, както се казва и един от албумите ти?

Всичко в този живот е любов! Заради любовта се променяме, вършим глупости, страдаме, че я има, после страдаме, че я няма. Винаги ще се пее за любов и от любов. Така сме устроени - любовта никога не си отива от нас напълно. Изпяла съм много песни за любовта. И знам, че каквото и друго да изпея, винаги ще се връщам към споделената, невъзможната, старата, новата, забранената... истинската любов, и тези песни ще са най-хубавите.

Предполагам, че любовта към дъщеря ти Теодора е несравнима с никоя друга? Какви са отношенията ви - като между майка и дъщеря или като между приятелки? За какво я съветваш най-често и от какво искаш да я опазиш?

Зависи от ситуацията... Теди е умно и уравновесено момиче. Тя вече порасна, говорим си, споделяме, съветвам се с нея даже за работата си. Има страхотен поглед върху нещата, вижда това, което аз понякога не забелязвам. Нищо не ми спестява. Ако искам да я науча на нещо, то е, че от живота не се взима всичко наведнъж. Че трябва да се научи първо да слуша, после да говори. Че трябва да прави нещата така, че да може да гледа хората в очите. На много неща искам да я науча. Повече от тях се стремя да й показвам. За мен личният пример е най-важен.

Кои са най-важните уроци, на които те научи животът?

Опитвам се да се науча да прощавам. Опитвам се да не се страхувам да казвам “Обичам те!” на важните за мене хора, защото утре може да е късно. А може би животът все още не ми е предал най-важните си уроци? Не знам...

снимки Валентин Киров и Донка Златанова за Studio Blick

стилист Мира Гюлева, грим Алина Манова, коса Детелина Михайлова за Studio DM