Миа Сантова е едно от емблематичните лица на българската телевизия. Напомняме ви един наш разговор с нея за живота, за телевизията, за това в какво се превръщат мечтите и за приятелите.
Когато прохождаше в журналистиката, как си представяше бъдещето?
Отидох в телевизията единствено по финансови причини, защото бяха най-бедните години - около 1994 година. Семейството ми беше в тежко положение и реших, че не мога повече да разчитам на майка ми и на баща ми. Бях на 19 години. Във факултета по журналистика обявиха, че има конкурс за някаква нова телевизия. И отидох само с тази цел - да ме вземат на работа, за да печеля пари. Даже не исках да съм водеща, гониха ме по коридорите, за да ме накарат насила и беше много смешно. После се оказа, че се чувствам добре в телевизията.
Основното нещо, което ме задържа там, е, че се интересувам от международна политика и повече от 10 години работих в тази ниша. И до ден-днешен това ми е мечтата и знам, че някой ден ще се случи. А какво съм си представяла тогава - нищо!
Първо - бяхме много малки, второ - бяха романтични времена в пълния смисъл на думата. Направихме от едно нищо, от едно празно пространство телевизия, и то една от най-добрите. Имахме късмет, защото имахме страхотни учители. Първият директор, с когото работих, беше Явор Цаков, а Петя Колева ме научи да пиша. След това директор на Нова телевизия беше Стефан Димитров. Учила съм се от Гарелов, от Тома Томов, въобще от най-добрите в бранша. Имаше, разбира се, и хора, които направиха всичко, за да не ми се получат нещата, ама те си знаят кои са (усмихва се). Най-големите ми гордости са свързани с международни теми, които съм правила.
Като малка си расла в Хелзинки, където баща ти е бил посланик. Какво те кара да останеш в България?
Майка ми, семейството ми и приятелите. Два пъти се е случвало по романтични поводи да имам възможност да живея в чужбина. Но всеки ден имам желание да замина далече оттук, защото ме потиска невежеството, простащината, чалгата, свинщината... Да не изреждам милионите причини.
В същото време обаче има толкова хубави неща, които не оценяваме и не осъзнаваме, че се случват - това, че сме част от едно поколение, което изгради свободните медии в България, каквото и да значи това, това, че направихме революции в телевизиите, без да искаме и без изобщо да си даваме сметка. Дори с колеги и приятели си говорим, че трябва да седнем и да пишем, защото толкова много неща - и политически, и икономически, сме видели. Но това ще стане след години, като паднат бариерите.
Имам малко чепат характер. Не е много хубаво, защото съм безкомпромисна, отстоявам си нещата, понякога с цената на страшно много нерви от моя страна и понасям страхотни негативи. Но не съжалявам, защото никога не съм правила нещо, от което да ме е срам. Надявам се и да не се случи. Това ми костваше много, но ми се струва важно човек в края на деня да е в покой със себе си. Да не се изяжда от срам, от твърде много компромиси, които е направил. Трудно е, но иначе ми се обезсмисля цялото упражнение живот.
Какво ти доставя радост?
Всичко ме радва, когато има нормални етични отношения, били те между колеги или в личен контакт. Изумявам се и се ужасявам от злоба и завист. Това са неща, които никога не мога да разбера и се надявам да не разбера. От неетичност много се фрустрирам в личен план. И то не защото може да се случи между мъж и жена, а защото не трябва да се прави между хора.
Знам и съдя от собствения си опит, че човек не трябва да прави това, което не иска да му се случва на него. Не бива да своеволничи спрямо другите, защото задължително ще му се върне. Където и да отидеш, каквото и да правиш, винаги под някаква форма лошото, което си сторил, се връща обратно при теб.
Има един тип “градски хора”, които от вратата те питат дали да се събуят, когато влизат в дома ти. Такъв човек може по друг начин да те изцапа толкова много, че да не можеш да се изчистиш после. Примерът ми е буквален и елементарен, но е верен. Така че отговорът на теста - какъв е гостът, е ясен още на вратата. Понечи ли да се събуе, значи трябва много да се пазиш от него.
Как се чувстваш, когато някой се опитва да се рови в чаршафите ти?
Не съм давала поводи да ми се бъркат и нищо не ми коства. Случвало се е понякога да се постави под въпрос връзката ми с някого, и то не за друго, а заради някакви слухове. После иди обяснявай, че не е вярно. Буквално не съм ставала жертва, нищо нямам за криене, не правя нищо нередно. Близките ми знаят какво се случва в личния ми живот.
Пазя добър спомен от хората, които са минали през живота ми, и то не защото винаги са били коректни, а защото са били част от него. Никога не бива да се говори с лошо.
Е как, това са най-отдавнашните ми приятелства? Добрина Чешмеджиева ми е като сестра, с нея сме израснали заедно. Приятелството ни е извън човешките норми, не мога да го категоризирам. Имам още много приятелства, не мога всички да изредя. Този кръг от хора ми е много важен, защото това са изключително ерудирани и интелигентни хора. Класическата гимназия дава образование, което, смея да твърдя, малко други училища в България дават. Въпреки че аз не бях от най-добрите ученици (усмихва се). Бях хаймана, бягах от училище, създавах страхотни проблеми, крадях дневници, горях ги в парка, въобще правех страшни глупости (смее се).
Кой е най-големият ти порок?
Цигарите са единственият ми порок. И се оправдавам пред себе си, че трябва да имам поне един порок, защото не съм пияч и не съм разхайтена (усмихва се).
Обичаш ли като погледнеш напред и всичко да ти е ясно?
О, не, не, хич ме няма по плановете. Докато оня горе се смее с глас и го чувам понякога, просто ушите ми пищят, никакви планове не правя. Искам да се чувствам добре със себе си и да давам максималното на хората, които обичам. Нямам грандиозни планове - каквото стане, това е.
Кой възпита добрия вкус в теб?
Майка ми. И това е едно от многото неща, за които съм й благодарна, че ме е научила. Тя е била за кратко време стюардеса в младостта си, но професията й е авиация и твърдя, че е един от най-добрите специалисти в тази област, и то не защото ми е майка. Учила ме е, че една жена никога не трябва да си позволява да не е соанирана, да не изглежда така, както не би излязла в обществото. На майка ми най-вече дължа това, че ме накара да уча чужди езици. Въпреки че малко несериозно подходих, но имам време да наваксам. Човек трябва да знае минимум два езика според мен.
Има ли неща, без които не излизаш?
В чантата ми има цял наръч, но Телецът е така (усмихва се). Темата за парфюми и “мазила” ми е много на сърце.
снимки Валентин Киров и Донка Златанова за Studio Blick, грим Алина Манова
Коментари (0)
Вашият коментар