Полански смразява киносалоните другата седмица

Един прекрасен ден немски журналист ме покани да излезем с две момичета, с които искал да ме запознае. Били и двете много млади и всяка по свой начин била смайващо красива. Когато попи­тах първата, която бе по-скоро лошо облечена, как се казва, тя ми отговори: „Приятелките ми казват Насти“. Английският ѝ не бе добър, а аз на практика не говорех немски. Много по-късно вечер­та, след като обиколихме дискотеките, се оказахме и четиримата в моя апартамент в хотела. Оставих Насти с журналиста и отидох да си легна с другото момиче – ослепителна блондинка. Когато отново влязох в хола, журналистът си бе тръгнал. Насти бе по­лузаспала в един фотьойл. Взех я за ръка и я отведох в спалнята. Повече никога не подновихме този вид тройка, но започнах често и настойчиво да се срещам с тези две момичета. Седмици наред излизах с блондинката, но все повече се привързвах към Насти. Тя бе зле гримирана, невчесана, лошо облечена. Бе ре­зервирана, затворена и много самотна. Но един ден, докато се­дях срещу нея в една мюнхенска бирария, започнах да изучавам лицето ѝ и открих: Настася Кински бе напълно уникална. Ако звездите наистина притежаваха нещо особено, то тя със сигур­ност го имаше. Настася ме запозна с майка си, която говори с мен за нейната кариера, тъй като вече бе участвала в два-три филма. Безспор­но Настася имаше физическите качества за успешна филмова ка­риера, но впечатлението, което създаваше, бе, че се отнася със спокойно безразличие към повечето неща и особено към профе­сионалното си бъдеще. Не си даваше сметка колко важен е англий­ският език за една международна кариера в киното. Казах ѝ, че на всяка цена трябва да посещава курсове по драматично изкуство и веднага да започне да учи английски. Тъй като в момента живеех в Париж, предложих ѝ къщата си в Лондон. Реакцията на майка ѝ ме изуми:

– Не мога да я изпратя там сама – каза. – Още е много малка.

Едва тогава научих възрастта на Настася: тя бе само на пет­найсет години. Беше странно момиче. Предпочиташе въздържа­ните мъже, ненавиждаше да я ухажват и да тичат подире ѝ. Беше сериозна и разчиташе само на себе се, проявяваше остър хумор и имаше дарбата да наблюдава мълчаливо, като веднага откриваше недостатъците и слабостите на другите. С една дума – тя бе нео­бикновено зряла за възрастта си.

„Затворникът Полански, когото трябваше да надзиравам, успя доста добре да се приспособи към живота в затвора. Прекарва по-голямата част от времето си в четене и писане. Излиза от килията си, за да играе шах и да гледа телевизия. Полански доброволно е предложил да чисти общите помещения вечер и изпълнява съвест­но и прилежно задачата си. Той е организатор и лидер, който не използва общественото си положение, за да се налага или да полу­чава привилегии, и се разбира добре с надзирателите и останалите затворници.

И днес още сме в това положение. Ако се върна в САЩ, ще бъда арестуван при пристигането си и задържан без гаранция. Възобновяването на делото ми предполага нов доклад на съдията по прилагане на наказанията и може би ново „диагностично про­учване“ с лишаване от свобода в Чино. Фактът, че съм избягал, също ще бъде взет предвид, както и обжалването за легитимно съмнение и обвиненията срещу поведението на съдията Ритен­банд. Във всеки случай дори самото ми завръщане ще създаде проблем. Малко след пристигането ми в Париж входната ми виза за САЩ бе анулирана.