За своята средноазиатска овчарка Багира доц. Лазаров разказва, че е най-лудото и неудържимо куче, което е виждал. Единственият начин, по който я прибират след разходка, е с помощта на вълчака Терес, който въпреки че е доста по-малък от нея, я догонва, хваща я за врата, наказва я, ако не се подчинява и я води у дома, за да я вържат. Иначе тя е два пъти по-тежка от него, по-грамадна като структура и с рязани уши. Лазаров обяснява, че има схващане, според което ушите на кучетата се режат, за да чуват по-добре, но той твърди, че това не е правилно, тъй като природата си знае работата. Дебнещият вълк знае, че уязвимото място на кучето са ушите, точно както и на самия вълк. Захапвайки кучето за ухото, вълкът го подчинява.
Индивидуалността на алабая е толкова голяма, че той не признава стопанин. Съобразява се с всички, но няма специално отношение към никого. Имайте предвид, че за такова куче е мъчение да живее в апартамент. Ако все пак се случи, непременно трябва да му се осигуряват две дълги разходки на ден. В противен случай то ще изразходва енергията си в апартамента като изяде обувките, дрехите и съсипе всичко наоколо.
Задоволява се с малко храна 
Коментари (0)
Вашият коментар