Напишете дума/думи за търсене

Хилда Казасян: Светът е изключително скучен, когато не си влюбен

снимка: Андрей Рашев

Хилда изглежда като орхидея през зимата, независимо дали навън пече знойно слънце или вали жестока градушка.

С безкрайната си усмивка и с топъл поглед този тайфун с нежно име посреща всичко, което съдбата й е отредила.

Израства в семейството на композитора и диригент Вили Казасян и певицата Надежда Ранджев и съвсем резонно се занимава и тя с музика.

Същото май очаква дъщеря й Надежда, която е привлечена от музиката.

Свири на пиано и майка й смята, че се очертава по-талантлива от нея самата.

Днес това момиче става на 49. Винаги да има песен в сърцето ти, Хилда!

Хилда, наистина ли си толкова деликатна, каквато изглеждаш в „Като две капки вода”?

Има лека заблуда в това (смее се)... Като цяло съм деликатна, но съм зодия Овен и по никакъв начин не мога да прескоча категоричността, когато е в мен. Стремя се да запазя достойнството на човека, но това не повлиява на нито един мой избор. Важен е начинът, по който казваш нещо, защото се прекалява в търсенето на жълтото и сензацията, а точно така се наранява егото и се режат криле, което не е правилно. Деликатността е важна и във времето, в което живеем, а в мен тя е въпрос на възпитание и ген. Мека съм като натюрел и в отношенията с хората. Но не съм направила компромис с нито едно от решенията, които съм взимала и в предаването, и в личния си живот.

Мека ли си и в отношението към дъщеря си?

Тя не ми е давала повод, за да бъда друга към нея. На 16 години е, разбрана е и толкова лесно се случва контакта ни, че не ми се е налагало да бъда строга с нея.

Не се ли притесняваш, че е тийнейджърка?

Безумно ме плаши това. По принцип съм страхлива, а и съм имала буйни тийнейджърски години. Все пак сме били ангели в сравнение с това, което се случва с младите хора днес. Закъснявала съм малко повече от вечерния час, позволен от родителите ми и съм пушила цигари. Никога не съм пила алкохол обаче. Сега е много различно и затова ме е страх. Но се надявам, че всичко, което Надето е натрупала като среда и ценности, ще проработи в тази възраст и ще я спаси от всички беди, в които може да попадне.

Имаш ли амбиции спрямо нея?

Не съм амбициозна. Освен здравето и щастието на близките ми, нищо друго за мен не е на всяка цена. Дълго се пазех да призная, че дъщеря ми притежава талант, защото по-страшно нещо от посредствен музикант не мога да си представя. Но когато се убедих, че е талантлива, и то повече от мен, застанах зад гърба й. Тя пее хубаво, свири на пиано и за разлика от мен като малка го прави с желание. Вероятно музиката ще е и нейният път, за което нямам нищо против. В крайна сметка сме дарени да живеем в приказка, какъвто наистина е животът на хората, докоснали се до класическата музика.

След като си свирила на пиано, защо си завършила музикалното училище и консерваторията с ударни инструменти?

Моят татко е бил много прозорлив и е разбрал, че човек с моя характер, трудно може да бъде накаран да свири по 6-7 часа на пиано, колкото изисква този инструмент. Преди да кандидатствам в четвърти клас, алтернативата беше - ударни или флейта – единственият инструмент, който не обичам, по необясними причини. Братовчед ми Христо Йоцов, който е страхотен барабанист и с когото имам честта да работя, също учеше при моя професор Добри Палиев. Привлече ме разнообразието от инструменти и атрактивността им, както и това, че още на първата среща с професора се влюбих в него. Той беше изключителен човек, широко скроен и ми стана като втори баща. Отношението ми към него е доказателство колко важен е човекът, който ще те въведе в един инструмент. Аз също бях от любимките му, което не винаги беше хубаво, защото той оправдаваше мързела ми с голям талант и прекалено се осланях на това (смее се).

А от баща си какво взе за музиката и за живота?

Почти всичко, което съм аз, съм научила от родителите си. Наистина е Божи дар да имаш човек като него за свой баща. В него имаше толкова много изключителни качества, които едва ли мога да срещна в някого днес. Благородството, което носеше, лекотата към света и това ларж отношение и към материалното, и към нематериалното, е рядко срещана комбинация. Би ми стигало само част от тези качества да съм взела генетично, а мисля, че имам този късмет (усмихва се). Надявам се да нося и финеса на моята майка към света, защото всичко женско, което имам в себе си – вкуса към живота и красивото, съм „откраднала” от нея. Щастливка съм с такива родители!

Освен женственост и хубост, от теб струи и чистота. Как запази детското в себе си?

Нямам идея... Но и на 48 години изпитвам радост от всичко, което виждам около себе си. А докато човек се радва и изненадва от света, той остава млад. Просто нося това, не се старая да бъда такава. Пък и музикантската среда много съхранява.

Друг свят ли е музиката?

Абсолютно друг свят е, защото средата е по-затворена и защитена. Невъзможно е да се занимаваш с качествена музика и това да не те облагородява. С моите съученици от „Акага” и Александрина Пендачанска, която е най-близкият ми човек, сме приятели и днес, освен че работим заедно. И те са дечица като мен. Музиката не ти позволява да загубиш искреността, в противен случай ставаш фалшив и в нея, което моментално си личи и спират да ти имат доверие.

Но е факт, че много хора продадоха душата си на дявола в името на парите?

Когато си бил в средата на класически музиканти, не пари, а нищо не може да те накара да се занимаваш с друго. Толкова обичам тази музика, че ако й изневеря и започна да се занимавам с друг стил, означава да предам себе си, което е страшно.

Над какви проекти работиш?

С клуба, който направихме заедно с Наско Янкулов и Боби Йоцов, създадохме истинска алтернатива на кич културата, която ни залива отвсякъде. На месец има по 60 събития в Studio 5 – класическа, джазова музика и театър са основните неща в програмата... Това е кауза за мен, и то много трудна. Но твърдо съм убедена, че след като реших да живея в България, трябва заедно с хората от моята среда да покажем на останалите алтернативата. Защото огромният проблем идва не толкова от манталитета на хората, а от това, че нямат алтернатива. Факт е, че почти нито една медия не пуска качествена българска музика. Откъде малките деца да чуят и другата музика, за да изберат какво да слушат. Имам чувство, че целенасочено се налага лош вкус. Добре, че все още има хора, които ценят качествената музика, каквото и промиване на мозъци да има, което е обнадеждаващо. Занимавам се и с моя ресторант, което е по-скоро като хоби.

Кулинарка ли си?

Да, повечето рецепти, които предлагаме в ресторанта, са моя „измишльотина”, а и арменската кухня е много вкусна.

Така съхраняваш и традициите. А как опазваш любовта, тъй като споделяш, че без нея не можеш?

Светът е изключително скучен, когато не си влюбен.

снимка: Андрей Рашев
снимка: Андрей Рашев
Времето изисква да сме по-деликатни, а аз го нося като ген, снимка: Андрей Рашев
Времето изисква да сме по-деликатни, а аз го нося като ген, снимка: Андрей Рашев
Моята среда ме съхранява млада, музикантите сме като деца, снимка: Андрей Рашев
Моята среда ме съхранява млада, музикантите сме като деца, снимка: Андрей Рашев
Дълго се пазех да го призная, но дъщеря ми е по-талантлива от мен, снимка: Андрей Рашев
Дълго се пазех да го призная, но дъщеря ми е по-талантлива от мен, снимка: Андрей Рашев
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X