В началото, когато в някои европейски страни и САЩ започва използването на пирамидата в домашни условия, се смяташе, че тя трябва непременно да бъде с плътни или с покрити страни. По-късно обаче при опити с различни модели и размери се установява, че добри резултати се получават и с открити пирамиди, тоест с наличието само на пирамидни рамки, но отново в пропорционални размери и съответния наклон. Изследователите научават също, че за да действа, една пирамида трябва да бъде пълна, завършена: да има четири страни и основа. Ако липсва само една част – няма пирамида, няма резултати. В случаите, когато пирамидите са покрити, долният ръб служи за основа.
Нормално е покритите пирамиди да са по-скъпи поради повечето материали, използвани за направата им. Невъзможно е да се твърди с абсолютна сигурност, че откритите пирамиди имат същите показатели и ефективност като покритите, тъй като няма уреди за измерване и сравняване на излъчваната енергия. Махалото установява само има ли, или няма такава енергия. Въпреки това известно потвърждение може да се получи по околен път. Мозъчни вълни на медиуми са измервани с медицинска апаратура. Регистрирани са по-високи показатели на мозъчно излъчване без значение, дали пирамидата е открита или покрита. Според Бил Керел и Кейти Гогин пълният дизайн на пирамидата създава собствено „енергийно покритие”, което действа по същия начин като електрическото поле: то „пътува” не през жицата, а около нея, в кръгова посока. Ако се пропусне някоя част от този дизайн – например липсва основата или някоя от страните, нарушава се енергийната мрежа и пирамидата престава да функционира.
Някои автори препоръчват на върха на отворените пирамиди да се поставя малка пирамида от мед. Експериментите показвали засилване на мозъчните вълни при измерване с медицинска апаратура. Същите резултати се получавали и при растения и животни, но никакво изменение не е регистрирано при храни и неорганични субстанции. Изводът е, че добавената медна пирамида оказва влияние само върху живата материя. Други автори предупреждават, че понякога медта предизвиква отрицателни ефекти и състояния на по-голяма раздразнителност. В Голямата пирамида, а и във всички други пирамиди не са използвани метали, макар че медта е била позната както в Египет, така и в Месоамерика. Аз по принцип се отнасям с много големи резерви към използването на метали и затова бих препоръчал: когато решите да си направите открита пирамида от осем елемента – четири за основата и четири рамена, на върха, където е пирамидонът, може да поставите малка затворена (покрита) пирамида от картон или непрозрачна пластмаса. Това не е задължително, но несъмнено ще укрепи дизайна и евентуално енергийното поле.
Въпреки че се противопоставям на металите и всякакви метални сплави, принуден съм да направя извея ни отстъпки само на алуминия. Този метал се държи по много странен начин. Американците Шул и Петит своите опити със слънчогледови семена забелязали, че малко парче алуминий, поставено в пирамидата, отначало е задържало развитието на растенията, сякаш е поглъщало пирамидната енергия. След около две седмици обаче този задържащ ефект е изчезнал. За да проверят дали алуминият е виновен, Шул и Петит направили такъв опит: оставили за покълнване няколко слънчогледови семена в чинийка с алуминиева пластинка и други семена – в подобна чинийка, но без алуминиева пластинка. След четири дни семките в първа чинийка още не били покарали, докато в другата чиний вече се били показали още на втория ден. Няма следователно никакво съмнение, че алуминият като метал играе такава задържаща роля.
Емилио Салас и Роман Кано откриват и други особености на алуминия. Металът, без да е бил подлаган на енергизиране в пирамида, забавя развитието на растенията, но след 15-дневен престой в пирамида променя поведението си: ускорява покълнването на семената и развитието на растенията. Двамата испанци обръщат внимание и на още един многозначителен факт. Известно е, че домакините увиват хранителните продукти в алуминиево фолио, за да се запазят по-продължително време. Това се прави не защото алуминият предотвратява изсушаването на продуктите (в пластмасови торби те не се изсушават, а се развалят), а защото ги предпазва от разваляне. Причината явно е в способността на алуминия да абсорбира някаква енергия, която благоприятства за развитието на ензими и бактерии, предизвикващи гниене в хранителните продукти. Това действие обаче е противоположно на пирамидата: тя активизира ензимите, добавяйки енергия, докато алуминият ги парализира, неутрализирайки енергията. Салас и Кано смятат, че само така може да се обясни поведението на алуминия в пирамидата, задържащото му въздействие върху растенията и консервиращото му влияние върху храните. Те допускат, че алуминият в пирамидата абсорбира енергия в продължение на 15 дни, след което настъпва период на свръхнасищане, на излъчване на тази енергия. По този начин алуминият след 15-дневен престой в пирамидата се превръща в неин заместител, в източник на пирамидна енергия и може да се използва за всякакви цели, включително лечебни. Не бива обаче да се забравя, че след продължително откъсване от пирамидата или преместването й на друго място необходим е нов процес на „зареждане“, нови 15 дни и пр.
Изследователи на пирамидна енергия изтъкват също, че не само алуминият, а и всички други метали притежават качеството да поглъщат и да неутрализират енергия. Затова при експерименти с модели на пирамида при престой във или под пирамида съветвам да не се допускат в близост метални предмети и прибори, като ножове, вилици лъжици, ключове, часовници, украшения и др.
Книгата може да поръчате тук!
Коментари (0)
Вашият коментар