Катя Антонова: Хора, помислете за сърцето си!

Възможно ли е да има силна любов, без центърът ти да е навън?

Според мен правилната, истинската любов е нещо, което толкова рядко виждаме, че днес тя трудно обитава дори въображението ни. Но истинската или по-скоро правилната любов е такава – центърът е вътре в теб. Не че не може да има изпепеляваща любов между хора, които са изпълнени с вътрешни противоречия, комплекси, проблеми, но обикновено тези любови са свързани с наистина много болка. И често, когато мине първичната еуфория, те трудно продължават напред, защото започват да натоварват партньора с едни проблеми, които са си лично техни. Например когато ти имаш нужда от сигурност, трябва да седнеш и да помислиш защо не можеш сам да си я дадеш. Абсурдно, нередно и егоистично е да го искаш от другия. Това са очаквания, които няма как да бъдат задоволени, но покрай тях идват купища разочарования.

Има ли любов след изневярата?

Теоретично вярвам, че всяко нещо, което може да ни мине през ума, е възможно.

А срещала ли си го практически в живота?

Срещам желание това да се случи, но реално не съм виждала да се случва. След изневярата тлеят много неприятни остатъчни емоции, дори когато хората имат желание да простят. Затова казвам „Вижте какво става в сърцето и какво иска и казва то!“ Разумът иска да сме извисени същества, да си простим и да заживеем отново щастливо, но сърцето казва: „Не, това е ужасна болка и аз не мога да я приема. Ти ме предаде.“ Ако не го послушаме, се получава едно съшиване с красиви конци, а отвътре кипи, ври, мухлясва...

А симптом ли е изневярата?

Най-вече е симптом. В някои случаи е дори симптом за копнеж по партньора, който вече не е на разположение емоционално.

Много хора се намират из този тъмен тунел от симптоми с различни проявления. Може ли твоята книга да бъде светлинка за някои от тях?

Много бих искала, но при всички положения тази светлинка няма да дойде, за да облекчи ситуацията. Обратното, тя ще освети мръсните и нелицеприятни кътчета от действителността ни. Тази светлинка може да задълбочи проблема, за да ни призове да тръгнем по един труден, но правилен път.

На представянето на книгата си ти каза „Тъжното е, че днес сме твърде разумни“. И аз също мисля като теб – живеем сякаш по предписанията на безброй „трябва“: трябва да се храним здравословно (няма лошо, аз също съм привърженик), трябва да вървим по 10 хиляди крачки на ден, трябва да обичаме себе си. Има стриктна програма, която ние задължително трябва да спазваме. Къде остава искам и как да го разровим под всичките трябва?

За мен тук става въпрос са двете най-големи теми – темата за физическото, материалното и темата за духовното. Ти даде добър пример с това: дори трябва да обичам себе си. И чувствата ни включително са трябва. Там, където сложихме 10-те хиляди крачки и рационалното хранене, е мястото, на което ние обслужваме материята – телата си. Както и ти каза, няма лошо. Даже е много хубаво, защото тази материя в момента е дом за нашите души. Но за мен духовното е винаги по-силното, с по-голяма тежест и смятам, че то трябва да диктува и нашите действия, и нашето отношение. Така че е много хубаво да се храним здравословно и да се движим, но ако разчитаме само на това, за да сме добре, не мисля, че ще сме добре. Разумът и науката обещават да ни обяснят всичко и ние да не изпитваме това усещане за обреченост и неяснота по отношение на съществуването си. Затова толкова обичаме да сме разумни, обичаме точността, статистиката и материята, която допуска да бъде опозната сравнително лесно. А тя допуска това, защото не е толкова дълбока, не е толкова сложна. Тя е обслужваща тук, слугата. И ако ние се облягаме единствено на нея, всичко ще ни изглежда по-ясно и лесно, но всъщност още повече ще се затрудним да живеем. Защото по-важното е онова, което не може да бъде изчислено, опитомено и дори напълно разбрано – сърцето.

...

Познаваме Катя Антонова предимно като автор на едни от най-красивите и популярни детски книги. През целия си живот тя се издържа чрез писане – част е от творческите екипи на големи рекламни агенции, пише за медии и др. На 26-годишна възраст написва първата си книга – романът „Призракът“, издаден от издателска къща „Жанет 45“.

През 2013 година решава да създаде заедно с Милен Антиохов и Евгения Николова издателство за детски книги, наречено „Рибка“. Причината за това е тревожно малкият брой артистични съвременни книги за деца на българския пазар. В началото всички смятат това начинание за обречено на провал, но шест години по-късно издателство „Рибка“ вече е едно от най-харесваните и популярни детски издателства, а Катя е сред най-обичаните съвременни детски писатели. Автор е на книгите „Феята от захарницата“, „Двете кралства“, „Принцесешки истории“ и др.

Майка е на четири деца, които обича повече от всичко. Любовта й към децата (към своите, но и към всичките) е най-силната й мотивация.

С „Десет женски изневери“ изкусните думи на Катя достигат до порасналите момичета и момчета. Онези, познали какво се случва след привидно щастливия край на приказката. Защото край имат само детските приказки. В тези за възрастни краят е далеч по-интересен. И обикновено е цяло ново начало...