Наръчник за собственици на котки

Дълги години се е смятало, че котките не са социални животни и че избягват директен контакт със себеподобните си освен при полово сношение и кърмене на малките. Според последни проучвания груповото съревнование за храна и територия е по-важно от антисоциалното поведение. Когато имат достатъчно подходяща храна и подслон, свободно скитащите котки се събират на групи от възрастни женски и женските им потомци. Котенцата остават за дълъг период при майките си и често не се отбиват напълно до тримесечна възраст. Между 8- и 16-седмична възраст те често придружават майките си на дълги разходки около дома, за да се запознаят с ловната територия. По-големите котенца ловуват сами, но продължават да почиват заедно и да се тоалират едни други през първата година от живота си.

Между 10-ия и 14-ия месец мъжките котенца продължително пребивават далеч от къщи и понякога се отдалечават самостоятелно към отдалечени райони. Дори когато храната е изобилна, възрастните мъжки не живеят заедно с други котки. Някои женски остават привързани към майчината група до края на живота си, а други се отделят и основават ново женско общество.

На възраст от три до пет години мъжките започват да си съперничат за завладяване на женските и успелите да доминират в определена група рядко се задържат в нея повече от две-три години.

Домашни котки, израснали на свобода, трудно се привързват към хората и не търсят компанията им. При доближаване на чужди хора те веднага се отдръпват уплашени. Когато бъдат заплашени, се защитават и стават агресивни. Котки, отгледани от раждането им в домашна обстановка, не реагират отрицателно към хората.

Младите котки от всички породи преминават период на обучение от по-старите и придобиват полезни навици за общуване помежду си и с хора (период на социализация, сдружаване). При малките котенца този период започва още от третата седмица. Израсналите в домашна обстановка котенца бързо се привързват към хората, особено ако майката е дружелюбна по природа. Ранното отбиване и отстраняване от майката могат да забавят процеса на социализация и да доведат до поведенчески проблеми – забавено обучение, плахост и агресивност. Тези котенца трябва да привикнат с хора и с животни от друг вид (например със зайци).

По време на опознавателния период от третата до деветата седмица котенцето се сблъсква с различни нови ситуации и започва да добива опит в гъвкаво реагиране и способност да се приспособява. Това е пример за добра индивидуална социализация.

Много е важно притежателите на домашни любимци да избират добре социализирани котенца, които стават по-добри компаньони.

Характерна за котките е териториалната им привързаност. Както хората, котката силно се привързва към дома, двора и съседите – места, добре опознати и смятани като разширение на дома. Ако бъде принудена да избира между господаря и околната местност, тя ще предпочете местността, което е чест проблем при преместване на семейството в нова къща. Котката прави много опити да се върне на предишното място.

Силно развитото чувство за притежаване на територия е причина за големи неприятности в котешкото поведение. Приемането на нова котка или на ново лице в семейството често предизвикват силна ревност и дори липса на социално поведение. Дали котката ще успее да привикне към новосъздадените обстоятелства, зависи от тренировката, наследственото предразположение и физическите й качества.

Трениране

Котките се обучават бързо, ако собственикът се съобрази с някои особености на котешката психология. От всички характерни качества най-силно развити са независимостта и самостоятелността им. Покорството, което е присъщо на кучетата, не съществува при котките. Котката може да се отдръпне, да атакува, но никога не се подчинява. Когато им се отправи строго мъмрене, котките съскат и се защитават. Затова стратегията при тренировката за усвояване на традиционните подчинителни роли на домашните любимци няма да е успешна при котките.

Боят абсолютно не се препоръчва, защото силно ще възмути животното и ще го принуди да избягва собственика си. Котките са склонни да приемат наказание, ако не е силово. Изправителното санкциониране трябва да се прилага индиректно и най-добре е да бъде свързано с някакво неприятно преживяване, като например силно стряскащо “Не!” или опръскване с вода.

Котките обикновено не се подчиняват на команди. Измислете система от похвали, галене и предлагане на вкусни късчета храна, която да привлече вниманието им. Много от недостатъците в поведението се отстраняват най-лесно, като се ликвидира причината за възникването им. Ако леглото на котката не е чисто например и котката отказва да го ползва, сменяйте по-често постелките.

Много по-лесно е да тренирате малко котенце, отколкото да промените поведението на възрастна котка. За да се премахне някой лош навик, почти винаги е необходима заместителна активност, която е социално приемлива.

Недостатъците в поведението често се дължат на скука. Котките обичат забавления и игри. Трябва да им се предлагат подходящи играчки, които да ги развличат и забавляват. Избирайте играчки, които те не могат да разкъсват или да поглъщат.

Най-добри резултати се постигат с търпение, похвали за добро поведение и любов.