Против общоприетото мнение майките не научават котенцата си да използват определеното отходно място. Малките започват да ровят и да се изхождат на около четириседмична възраст, без да са наблюдавали как и къде вършат това майките им. Този естествен инстинкт се използва за трениране на котенцата да се изхождат в определен за целта бокс. Започнете с приучването веднага щом малките се родят.
Кутия за изхождане може да се купи от зоомагазин или да се приспособи от сандъче с няколко слоя хартия, абсорбираща урината. Някои готови абсорбиращи материи съдържат хлорофил или дезодорант, чиято миризма може да е неприятна за котките и те да избягват кутията за изхождане. Ако миризмата от урината и изпражненията е твърде неприятна, можете да прибавяте в отходното място няколко капки течен дезодорант, който се продава специално за тази цел. Не използвайте домакински дезинфектанти, които са токсични за котките и дразнят кожата и лапите им.
Ако котенцето е било тренирано от предишния му собственик да използва кутия за изхождане, използвайте същия тип бокс и резорбиращ пълнеж. Поставяйте малкото в бокса за изхождане след събуждане от сън, след ядене или когато има навик да уринира и да се изхожда. Когато направи грешка, го поставете в кутията и не го наказвайте. Едно наказателно “Не!” или леко напръскване с вода то може да свърже с поставянето му в кутията и да го отврати, вместо да го приучи да се изхожда в нея.
Не се препоръчва натирване на носа в изпражненията, тъй като малко котки разбират причината за наказанието и за да избегнат друг такъв епизод, те започват да използват други места за уриниране и изхождане, които могат да останат незабелязани.
След като котенцето привикне към кутията за изхождане, важно е тя да се почиства редовно, тъй като замърсеното отходно място го отблъсква. Отстранявайте изпражненията един-два пъти дневно и сменяйте пълнежа в сандъчето по-често, измивайте го, преди да добавите нов абсорбиращ материал. Поставете бокса на тихо отдалечено място. Ако трябва да преместите отходния бокс, нека това става постепенно.
Повреждане на мебелите в жилището
Котките обичат да драскат и да повреждат покъщнината. Те подострят ноктите си като нормална част от тоалирането. При този процес изхабената част на нокътя извън обвивката се отделя и под нея се показва вътрешната му част. За да се предотврати повреждането на мебелите и на тапицерията, има две възможности. Едната е хирургически да се отстранят ноктите на котенцето. Другата възможност е да се предостави подходящ заместител, например неподвижен дървен предмет във формата на стълб, който може да се купи или да се направи. Някои готови стълбчета са твърде къси и изострени отгоре; те трябва да са фиксирани за пода хоризонтално или по-добре вертикално, за да може котката да се изправя и да точи ноктите на предните си лапи. Покрийте стълбчето с килимче или го увийте с въже.
Стационарното стълбче може да се направи от дълга около 70 см дъска, прикована под наклон 45°. Някои хора приковават дъска към стената или използват дървен пън.
Стълбът за дращене трябва да е готов още с пристигането на котенцето. Водете малкото няколко пъти дневно до стълбчето, най-вече сутрин след сън, когато обикновено придобива навика да дращи мебелите. С постоянство ще го приучите на добро поведение.
Подходящо е да поставите стълба за дращене близо до мястото за спане. Котките обичат да дращят скоро след събуждане. Играчки могат да се поставят около стълбчето, за да привличат интереса на котката. Порицаващо “Не!” или напръскване с вода, когато заварите котката да дращи мебелите, често имат ефект. Непосредствено след като се скарате, не носете котенцето до стълбчето, защото може да свърже скарването със завеждането му до стълбчето.
Проверен с времето начин за отвикване от дращене е да се обвият мебелите с целофан, докато котето инстинктивно се научи да ползва дървеното стълбче за дращене. По-възрастната котка може да бъде тренирана да дращи стълбчето, което отнема време и търпение. Отвръщане от мебелите и тапицерията може да се постигне и чрез намазването им с отблъскваща котките миризма.
Котенцата и по-големите котки могат да се извеждат навън с нашийник. Слагайте еластичен нашийник, който се изхлузва, когато се закачи за някоя ограда, за да не се задуши котката. Към каишката може да се добави и звънче.
Разходка с ремък. Можете да установите по-голям контрол с нагръдник, отколкото с нашийник. Първите няколко дни нашийникът или нагръдникът се поставят за кратко време, докато котенцето свикне. След това прикрепете към тях ремъка. Като държите ремъка, следвайте движението на котката, без да се опитвате да я контролирате.
Отговор при повикване
Важно е малкото котенце да се научи да идва, когато го викате. Понеже котките отговарят на команди, когато са в тяхна полза, вземете в ръка няколко вкусни късчета храна, за да възнаградите любимеца си при послушание. Когато настане времето за хранене, викайте котенцето по име. Повтаряйте това упражнение, когато котенцето идва, за да го галите. След няколко повторения то ще се научи да свързва името си с приятно преживяване. Котката може да отказва да идва, когато се примамва с подхвърляне на играчки близо до нея.
Не очаквайте подчинение за нещо, което не забавлява котката, и никога не я викайте за наказание.
Книгата може да поръчате тук!
Коментари (0)
Вашият коментар