Не, напротив, интересът е голям. Тренирам с над 30 деца на всяка тренировка. Всеки ден ми се обаждат и ме питат кога ще се събираме отново. Това мислене, че за жените спортът няма смисъл, е мъжко. За мен е точно обратното. Много повече цели биха се постигнали с момичетата, защото всичко, което те правят, го правят на макс и с огромно сърце. Мъжете не са по-борбени от нас. Да не забравяме кой дарява живота!
Тоест ти не просто тренираш едни деца баскетбол, ти възпитаваш жени?
Така е. Освен това баскетболът възпитава на дисциплина, отговорност, колективизъм. Повечето родители се притесняват да не им се карам много. Всъщност на децата им харесва да има контрол, да има дисциплина. Те ме слушат и се раздават от все сърце. Няма ден, в който дете да не се е записало.
Сигурно им харесва, защото освен спорт и възпитание ти им даваш всеки ден и своята лична мечта?
Най-вероятно им я давам. Много искам да им покажа как едно хоби може да се превърне в нещо повече от работа, в целия им живот.
Усещам ги страшно мотивирани. Имам предложение от един друг град за треньорска дейност, но когато ги видя с какво желание и с какъв хъс идват, сърце не ми дава да ги оставя.
Виждам, когато сме в почивка или ваканция, как тренират, защото постоянно ми пращат клипчета и снимки.
Разкажи за конкурса и наградата за „Млад предприемач“, която ти наскоро получи.
Искам да благодаря на „Филип Морис България“ и Фондация „Бикоуз“ за доверието, което ми оказаха. Разбрах за техния конкурс от мой познат, който ми предложи да кандидатствам по програмата им. Бях на един месец от регистрирането на клуба ми и си помислих: „Кой ще седне да дава пари на едномесечен клуб?!“ Реших, че все пак съм длъжна да опитам и го дължа на децата, и им писах. Бях одобрена за Академията за местни предприемачи и минах няколко страхотни обучения в София. Треньорите в Академията ме научиха ме на безценни неща – как самостоятелно се подготвят бизнес планове, как се презентират идеи и т.н. Беше ни казано, че наградата ще се присъди на човек, който представи идеята си от цялото си сърце, не със заучени фрази. И наистина беше така.
Моята идея е свързана с развитието на момичета по баскетбол. Но на първо време целта ми е да си намеря треньор, защото в момента изнемогвам сама – аз съм и учител в училище, и треньор.
Кое те мотивира, изнемогвайки, да продължаваш в това темпо?
Мотивира ме баща ми. Той вече не е сред живите, но съм виждала как той работи и знам какво той ми завеща. Приела съм го като личен мотив да следвам нашите общи мечти.
Знаеш ли, ти си вдъхновяващо съчетание между поглед напред към целите и здраво захваната за корените си жена.
Да, камъкът си тежи на мястото. Това е призивът ми към всички млади хора - нещата, които може да се постигнат в малък град, са много по-големи, отколкото нещата, които може да се постигнат в големия град. Защото големият град е пренаситен. Истината е в малките градове. Върнете се в тях, дайте им шанс и те ще ви се отблагодарят!
"Вдъхновителки 2018" е кампания на в. "24 часа" и MILA.BG и ТУК може да прочетете историите на останалите ни героини.
Коментари (0)
Вашият коментар