Напишете дума/думи за търсене

Кристо и Жан-Клод се влюбват дни, след като тя се е омъжила за друг

Заедно те можеха да направят невъзможното - да опаковат небето и земята, да използват света за свое платно.

Ирационалният и неудържим художник, който не позволи на никого и на нищо да ограничи размаха му, издъхна едва няколко дни преди рождения им ден с неговата незаменима любима. Жан-Клод си отиде от този свят 11 години по-рано вследствие на мозъчен аневризъм - “най-трудният” момент в живота на Явашев. Единствената утеха за него - да твори, да работи, да я възкресява чрез осъществяването на техните амбициозни идеи.

Кристо и Жан-Клод имаха половин век да се обичат и да изумяват света със своите инсталации - изкуството им италианският куратор Франческо Бонами нарича Бог Арт.

Техните най-значими творби не можеха и не могат да бъдат купени или притежавани, като така надхвърлят всяка измерима стойност в изкуството.

От раждането си Христо Явашев и Жан-Клод вървят един към друг до съдбовната си среща в Париж в един октомврийски ден на 1958 г. Същата година бедният 23-годишен българин е пристигнал във френската столица след своето дръзко бягство от страната, в която не можеше да бъде свободен... и да бъде себе си, да стане Кристо. Пътят му го отвежда от София през Прага, Виена и Женева до Париж.

В началото на своя нов живот той говори само руски и български, а и няма никакво време да учи езици, защото трябва да мие чинии и автомобили, за да се прехранва.

Естествено, започва да рисува и портрети на богати парижани. Предишната година в Париж се е преместило от Тунис и семейството на изтънчената французойка Жан-Клод дьо Гийебон, родена в Мароко като дъщеря на военен. Явашев е нает да нарисува портрет на нейната майка Пресилда. Така двамата се запознават. И скоро разбират, че трябва да са заедно.

Само че Жан-Клод е обещала да стане нечия друга жена и на пръста си носи годежен пръстен, който е сменен и с брачна халка. Тя се омъжва за инженер от нейната класа - образован, надежден, изключително подходящ за нея според обществените стереотипи. Но... Жан-Клод не може да устои на егоистичния млад артист.

Как е възможно да е казала “да” на погрешния човек едва няколко седмици преди да открие единствения?! Явашев все още няма нищо, което да й предложи, освен себе си и своите мечти. Това й е повече от достатъчно. Жан-Клод е също толкова решителна и категорична като него. Само дни след края на медения си месец тя се разделя със своя съпруг. Сменя ключалката на дома им и му заявява, че той няма ключ за нейното сърце.

Кристо я допълва изцяло, двамата стават неразделни. Тя зарежда с огромната си енергия и перфекционизъм всеки проект, задвижен от неговия талант.

“Аз правя това, защото обичам Кристо. Ако той беше зъболекар, щях да се занимавам със зъболекарство.”

В началото той опакова малки предмети - играчки, столове и т.н., но тя го насърчава да се устреми към по-големи мащаби в творчеството си. И му помага в това. А докато малка част от публиката им гледа на Жан-Клод като на асистент и помощник на художника, друга част и по-важното - самият той - я определя за свой пълноправен партньор и артист.

3 033 км - разстоянието между Габрово и Казабланка. И 23 години. Толкова далече в пространството и времето един от друг се раждат в един и същ ден на 13 юни 1935 г. Христо Явашев-Кристо и неговата сродна душа и артистичен партньор Жан-Клод.
3 033 км - разстоянието между Габрово и Казабланка. И 23 години. Толкова далече в пространството и времето един от друг се раждат в един и същ ден на 13 юни 1935 г. Христо Явашев-Кристо и неговата сродна душа и артистичен партньор Жан-Клод.

Творецът егоист у него забравя местоимението “аз” за сметка на “ние” - завинаги. Те дори са споделяли, че понякога им идвали наум едни и същи идеи - такъв бил техният синхрон.

“С Жан-Клод сме близнаци, родени от различни майки”, признавал е Кристо.

През 1960 г. се ражда техният единствен син, когото кръщават с българското име Кирил. Изкуството винаги е част от самото битие на двойката, а артистичните им проекти буквално стават житейски мисии за тях. Те им посвещават цялото си време, като понякога са нужни десетилетия за една реализирана идея.

Първата съвместна работа на техния тандем е да изградят 4-метрова стена от 89 нефтени барела в една от най-тесните парижки улици - “Висконти”. Инсталацията им е известна още като “Желязната завеса” и временно преобразява това градско пространство в задънен път без изход. Така двойката кореспондира с международните новини във връзка с Берлинската стена и атмосферата на политическо напрежение и нестабилност.

Това е само прелюдията към тяхната съвместна история, която ги отвежда до все по-големи предизвикателства.

Още тогава молбата им за разрешение за изграждането на тяхната барикада е категорично отхвърлена, но двамата проявяват типичната си упоритост, с която ще правят невъзможното и занапред. Организацията на инсталациите им винаги е била сложна и е изисквала сериозни преговори, административни разправии, позволения от властите... пречките нямат край.

За 50 години успяват да осъществят над 20 проекта, но не получават разрешение за повече от 40.

Винаги сами финансират работата си, за да бъдат напълно независими. Продават творби на Кристо, работни скици и правят изложби, за да привличат колекционери от цял свят.

Никога не са правили нищо по поръчка заради финансова изгода.

И докато работят, двамата често се карат, крещят като луди, гледат се лошо - сякаш всеки момент ще се разделят и никога повече няма да си продумат. Просто тя е много критична и проклета, а той инатлив. Това само прави тандема им феноменален. Кристо е признавал, че всяко нещо, което той е пропускал в даден проект, всъщност е било направено, защото Жан-Клод не е допускала да бъде пропуснато.

През 1964 година семейството се премества в Ню Йорк и заживява в тясна пететажна къща без асансьор - дома, който никога няма да сменят. Три години по-късно двамата правят и първия си огромен артподвиг, като опаковат късче от света.

Те покриват над два километра от Литъл Бей, Сидни, в 93 000 квадратни метра антиерозионен материал, като създават най-мащабния проект на изкуството, осъществяван в Австралия, и до днес - “Опакован бряг”.

Включват се 110 работници и 15 професионални катерачи. Резултатът смайва и творческият тандем се прочува.

Инсталациите на Кристо и Жан-Клод изчезват почти толкова бързо, колкото са конструирани, парче по парче, докато пейзажът се върне към предишното си състояние. Използваните материали често се рециклират. Всичките им творения са, за да бъдат гледани от земята, а не от въздуха, защото са за “хората, а не за птиците”.

През 1972 г. тяхната “Завеса в долината” разтърсва артистичното общество. Измислена и финансирана от Кристо и Жан-Клод - завесата им от девет тона оранжев найлонов полиамид се разпростира на 400 метра и е опъната от четири 111-метрови метални кабела над долината Райфъл в Колорадо.

Двойката просто не щади усилия, за да изпълни целите си. За да опаковат най-стария мост в Париж - Пон Ньоф, през 1985 г. им се налага дори да помиря Жак Ширак, тогавашния кмет, който има амбиции за президент, и държавния глава в онзи момент - Митеран. Двамата не си говорят, а мостът е национално богатство и е контролиран от държавата. Нужни са огромни усилия, за да се постигне съгласие между всички отговорни, така че Кристо и Жан-Клод да завършат “Опакованият Пон Ньоф”.

Четвърт век им отнема да успеят да покрият Райхстага в Берлин с плат - заедно с цялата политическа и символична тежест, която носи.

Цели 26 години пък се борят да получат разрешение да поставят 7503 винилови врати в оранжев цвят по протежението на 37 км алеи в Сентрал парк в Ню Йорк за “Портите”.

Светът е тяхното платно - творбите им дават възможност на всеки сам да си отговори какво значение имат за него.

Кристо и Жан-Клод са винаги рамо да рамо, но имат правило да се разделят само когато пътуват по въздуха - задължително с различни самолети. Това е тяхната предпазна мярка в случай на самолетна катастрофа - единият трябва да оцелее, за да продължи работата. От 2009 г. на Кристо му се налага да го направи след смъртта на своята половинка.

Художникът сам осъществява арт инсталацията “Плаващите кейове” в езерото Изео в Италия. Идеята за проекта връхлита Кристо и Жан-Клод още през 1970 г., а в нейна памет през 2016 г. той даде възможност на хората да ходят по вода - напълно безплатно.

Над 1 200 000 души се разходиха по плаваща пътека с дължина 3 км и ширина 16 м, която свързваше брега при Сулцано с островите Монте Изола и Сан Паоло. Пътеката бе изградена от около 220 000 полиетиленови куба с висока плътност, които са сглобени като мозайка и покрити със 100 000 кв. м. жълто-оранжев плат.

Последният проект на Кристо остана недовършен - опаковането на Триумфалната арка в Париж, което трябваше да бъде най-голямото културно събитие за 2020 г. Откриването тази есен бе отменено заради пандемията от коронавируса. Творецът възнамеряваше да забули Триумфалната арка с 25 хиляди квадратни метра сребристо-син плат и това бе последната му голяма мечта.

“Триумфалната арка ще се случи в края на живота ми, ако съм все още жив да я видя”, каза той дни преди смъртта си пред Си Ен Ен.

Екипът на Кристо ще осъществи инсталацията в негова памет - от 18 септември до 3 октомври 2021 г.

Геният на великолепието, който притежаваше лудостта на величието. Той търсеше чудото навсякъде” - с тези думи и френският президент Макрон изрази почитта си към Христо Явашев-Кристо.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X